Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет

Изследване на ценностите

Робърт М. Пърсиг е автор само на две книги, но още първата - „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“ - с излизането си през 1974 година, се превръща в истински бестселър и му носи световна известност. На пръв поглед сюжетът е елементарен: мъж и неговият дванайсетгодишен син предприемат пътешествие с мотоциклет през Америка. Постепенно разказът прераства във вълнуваща одисея в търсене на истината за същността на битието, в един модерен епос, където откриваме фундаменталните въпроси и отговори за това как да живеем.

Романът, определен от критиката за една от най-значимите творби в американската литература, е преведен на 27 езика и достига тираж от 3 милиона екземпляра. Пърсиг получил много откази за „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“, но бил упорит. Неговата книга била отхвърлена 121 пъти, преди да бъде публикувана.

„Съществуват толкова пътища, колкото отделни души.“
Робърт М. Пърсиг

„Изключителна, пълна с прозрения творба... Интелектуално угощение от най-висока класа.“
Ню Йорк Таймс

„Изумително вдъхновяващо произведение, което по размах може да се сравни само с „Моби Дик“.
Ню Йоркьр

„Това е чудо, блестящо съновидение, което те кара да заобичаш както мотоциклетите, така и венчелистчетата в разцъфващия лотос на Буда.“
Вилидж Войс

„Не можеш да водиш кой знае какъв разговор върху движещ се мотоциклет освен ако не обичаш да крещиш. Вместо това времето се прекарва в долавяне на нещата и размисъл върху тях. Върху гледките и звуците, върху настроението на времето и припомнени неща, върху машината и местността, в която си; разсъждаваш за нещата при пълно спокойствие, надълго и нашироко, без да бързаш и без чувството, че си губиш времето.

Това, което сега искам да направя, е да използувам предстоящото време, за да поговоря за някои неща, които ми дойдоха наум. Ние обикновено така бързаме, че почти няма кога да разговаряме. Резултатът е някаква безкрайна празнота от ден на ден, еднообразие, което години по-късно оставя човек да се чуди къде е отишло всичкото време и да съжалява, че си е отишло всичкото. Сега, след като имаме известно време и знаем това, бих искал да го използуваме и да поговорим по-задълбочено за неща, които изглеждат важни“...