Българската поезия в края на ХХ век, част втора

Каква е българската поезия в края на ХХ век? Има ли поколение на 90-те години – може би най-наситеното с литературни събития десетилетие на века? Кои са неговите „бащи” в литературата, какво го отличава от предходниците му, каква е съдбата му днес?

Това са само някои от основните въпроси, разгледани в тази книга, чийто автор сам е един от активните участници в съвременния литературен процес. Всъщност книгата на Пламен Дойнов представлява панорамно изследване на българската поезия, на нейните тенденции, тематични кръгове и лирически почерци, както и на критическите им рецепции в онова не толкова отдалечено от нас време.

Както пише авторът, това „е книга за самото случване на поезията, за писането, четенето, изследването, играенето, преживяването на поезията през 90-те години на ХХ век”. Какво по-интересно от това не само за специалиста, но и за често анонимния, но истински ценител на литературата – да бъде непосредствен свидетел на нейното създаване – в освободената от догми днешна българска духовност!

Пламен Дойнов (1969) е автор на книгите с поезия: Вик на мълнии (1991), Post Festum (1992), Любовникът и Маестрото (1993), Висящите градини на България (1997), Мистификации (1999), Истински истории (2000) и Кафепоеми (2003, 2005), преведена във Франция и в Унгария. Негови пиеси са отличени с наградите Иван Радоев (2001) и Аскеер (2006). Автор на критическата книга Литература в междувековието. Поглед към българската литература 2000–2003 (2004). През 2007 г. защитава докторат по теория и история на литературата, който е в основата на тази книга. Преподава в Нов български университет и е редактор в Литературен вестник.