Пъзел D-Toys от 1000 части - Люлката, Пиер Реноар

Пиер-Огюст Реноар е френски художник, който първоначално е свързван с импресионистите. Ранните му творби представляват мигове от реалния живот, пълни с искрящи цветове и светлина. Към средата на 80-те години на XIX век, обаче, той прекъсва творческата си връзка с течението, като преминава към „по-дисциплинирани“, по-класически техники на рисуване. Той започва да прави предимно портрети и картини с фигури (предимно женски, като „Къпещите се“ 1884-87 г.). 

През 1854 г. той започва работа като художник в порцеланова фабрика в Париж, като именно там натрупва опит със светлината, използва свежи цветове, които ще го отличават от останалите импресионисти. Неговата склонност да изследва светлината е повлияна от големите Рококо майстори, чиито творби изучава в Лувъра. През 1862 г. той влиза в студиото на Шарл Глейр, където създава трайни приятелства с Моне, Сисле и Базил. Те рисуват заедно и Реноар се оформя като водещ член на групата импресионисти, които се събират в кафене „Геброа“. Отношенията му с Моне са особено близки по онова време и техните картини, наречени La Grenouillèr, се сочат като най-ранните образци на импресионизма. Подобно на Моне, Реноар има много трудности (предимно финансови) в началото на кариерата си. Преодолява ги в края на 70-те години, когато става портретист и се запознава с търговеца на картини Пол Дюран-Рюел, който редовно започва да купува произведенията му. Увлечението на Реноар по импресионизма започва да утихва след като посещава Италия през 1881-1882 г. От този период са „Чадърите“, където се вижда промяната и старта на експериментите в нова посока – двете малки момиченца в дясно на картината са направени с типичните за импресионизма смели мазки, но фигурата в ляво е с по-суха четка и различен стил. Именно от този момент започва промяната, като в средата на 80-те г. Огюст вече е оформил по-мек и гъвкав стил на рисуване. Започва да акцентира върху вечни теми (като се отклонява от съвременните) и рисува голи тела и фигури на млади момичета, като са застъпени и митологични теми. През 1890 г. художникът започва да страда от ревматизъм и през 1903 г. се премества в по-топлата южна Франция. Въпреки, че от 1912 г. е в инвалидна количка, той рисува до края на живота си. В последните си години използва асистенти (те работят като негови „ръце“) и дори се занимава със скулптора (Венера Победоноската, 1914 г., Тейт, Лондон). 

Като един от най-ярките представители на импресионизма, Реноар остава завинаги в историята на изкуството с картините на прелестни деца, цветя, впечатляващи сцени и най-вече с произведенията си, в които централна фигура е женската красота. 

Самият художник казва: „Защо изкуството да не трябва да бъде красиво? Та в живота има толкова отблъскващи неща, че имаме нужда от повече красота.“