Да поставиш дявола на колене

Есетата в сборникa „Да поставиш дявола на колене” представят обсъждането на въпросите, които си задават група писатели – въпроси, свързани със занаята, със знанието и с практиката, която позволява на автора на художествена проза да надскочи обикновената умелост. Текстовете са разделени в три групи. Първата е посветена на онези проблеми, които най-често включваме в широката категория на техническите похвати. Това са два текста, посветени на темата за гласа, като единият от гласовете е този на Чък Уоктъл, а другият – на Стивън Шуорц; есето на Ричард Русо, което се занимава с гледната точка, като отделя специално внимание на всезнаещия разказвач; разсъжденията на Джоун Силбър върху „тежестта“ – усещането за важността на определена тема в кратките прозаични форми. Чарлз Бакстър, от своя страна, предлага някои бележки върху модулацията; Сюзън Невил разглежда съзнателното злодейство като необходима опора на сюжета, а Джим Шепърд ни предупреждава,че епифанията крие опасности. Сборникът няма за цел да предложи набор от отговори. В оптималния случай книгата ще внушава (в добрия смисъл на думата), ще информира и ще вдъхновява. Без да са сляпо самоуверени, авторите предлагат възможности, като приемат, че читателят на тези текстове проявява траен интерес към писането като житейска дейност и е прекалено мъдър, за да си мисли, че има лесен път към една достойна крайна цел.