Детето индиго

Седемгодишният Сися живее с баща си в Лос Анджелес. Той никога не се разделя със своята цигулка; научил се е да свири съвсем сам, но всички намират, че свири гениално. Петнадесетгодишната Хоуп работи като детегледачка през ваканцията и мечтае да стане актриса. Тези две деца скоро ще се окажат свързани в необикновено приятелство.

Защото Сися и Хоуп са това, което околните наричат деца индиго. Деца, изпълнени със съзнанието, че живеят в епоха, когато на Земята предстои да претърпи изключителни промени. Деца, притежаващи необикновени дарби, способни да виждат аурата на хората и да четат мислите им.

Деца, които знаят за тайните на Вселената повече, отколкото специалистите в НАСА и в секретните изследователски центрове на Съединените щати. Деца, чието схващане за света и нашето място в него е сходно с възгледите на неповторимия дон Хуан от книгите на Кастанеда. Скоро по света ще има милиони деца индиго.

Сися и Хоуп мечтаят за голямо пътешествие към центъра на света. Няма препятствие, което би могло да ги спре, да ги откаже от непреклонното им намерение. Това е началото на велико магическо приключение, което ще ги отведе от Лос Анджелес до високите плата на Хималаите в търсене и разгадаване на тайната за себе си и за света.

Децата Индиго са същества, за които се говори, че притежават аура с особен цвят - казва Ник. - Като Сися, в което съм твърдо убеден. Важното за мен е да проверя и запиша познанията на тези деца Индиго, да разбера дали наистина са различни и ние се превръщаме в свидетели на някаква мутация на човечеството, или става дума за повърхностен феномен. Но моите досегашни открития ме карат да мисля, че се случва нещо необикновено в историята на човека и дори на Земята.

Тези деца притежават едновременно мъдростта и лудостта на най-ексцентричните възрастни хора, всички те - без нито едно изключение - казват, че ядрената заплаха никога не е била толкова реална и че трябва да се борим срещу правителствата, които са се сдобили с атомни оръжия, но в същото време се подиграват с понятие като родина, например.

Имат съвършено глобален, бих казал, универсален поглед върху нещата, но нерядко съсредоточават целия си интерес изключително върху себе си, дотам че отказват да приемат всякакво външно ограничение. Често описват древни цивилизации, познати или пък митични, сякаш са били част от тях в някакъв друг живот, но също така и далечни светове, към които науката все още няма достъп. Това са същества от друг вид.