Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Дванайсет странстващи разказа

Дванайсет странстващи разказа

Друга проза  / 

"Привечер стигнаха границата и Нена Даконте забеляза, че пръстът й с венчалната халка продължава да кърви..."

Към пълното описание и видео

16 BGN Цена:
16.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Силвия , Стефка Стоянова

Номер на продукт:

BKBKN000200

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 07.12

Дванайсет странстващи разказа

Ключови характеристики

  • Корица: Твърда
  • Брой страници: 216
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Издание: Луксозно
  • Език: Български
  • Баркод: 9789544120757
  • ISBN: 9789544120757
  • Жанрове: Трилъри, Сборници

Дванайсетте разказа в тази книга написах през последните осемнадесет години. Преди да придобият сегашния си вид, пет от тях бяха журналистически бележки и сценарии за филми, единият от които за телевизионен сериал. Друг разказах преди петнайсет години в едно интервю, приятелят ми го записа, после го публикува, а аз преработих отново неговата версия. Това бе изключително творческо изживяване, което заслужава да бъде обяснено дори само за децата, които искат да станат писатели, когато пораснат, за да разберат отсега колко неутолим и изгарящ е е писателският порок.

Идеята ми хрумна в началото на седемдесетте години от един пророчески сън, след като бях живял 5 години в Барселона. Сънувах, че присъствам на собственото си погребение - прав, сред група приятели, облечени в официални траурни дрехи, но обзети от празнично настроение. Всички изглеждахме щастливи, че сме заедно, и най-вече аз от прекрасната възможност, която смъртта ми предоставяше - да се събера с моите приятели от Латинска Америка, най-старите и най-близките приятели, които не бях виждал отдавна. В края на церемонията, когато започнаха да се разотиват, понечих да си тръгна и аз, но един от тях хладно и недвусмислено ми даде да разбера, че за мен празникът бе приключил, "Само ти не можеш да си идеш" - рече ми той. Едва тогава разбрах, че да умреш означава никога повече да не бъдеш с приятелите си.

Не знам защо изтълкувах този показателен сън като осъзнаване на собствената ми личност и реших, че това е добро начало да опиша необикновените преживявания на латиноамериканците в Европа. Това откритие ме вдъхнови, защото наскоро бях завършил "Есента на патриарха" - най-трудното ми рисково начинание - и не знаех с какво да се захвана.

Винаги съм мислел, че всеки нов вариант на един разказ е по-добър от предишния. Как да разбера кой да бъде последният? Това е тайната на занаята, която не се подчинява на законите на интелекта, а на тайнството на инстинктите, както готвачката знае кога супата й е готова. Във всеки случай няма да ги прочета пак, както не съм го направил никога с останалите си книги, от страх да не се разколебая. За щастие, ако тези дванайсет странстващи разказа свършат в кошчето за боклук, биха били спокойни, като че се завръщат вкъщи.

Габриел Гарсия Маркес, Картахена де Индиас, април 1992

Габриел Гарсия Маркес

2014 г. ще остане в историята на литературата като годината, в която светът се прости с един от най-великите писатели на XX в. Габриел Хосе де ла Конкордия Гарсия Маркес, наричан с любов Габо из цяла Латинска Америка е роден на 6 март 1927 г. в Аракатака, Колумбия. Приеман е за най-яркия и успешен представител на т. нар. магически реализъм. Започва кариерата си като журналист, отказвайки се от правото. Участва в неформална група от писатели и журналисти в Баранкила, която оказва силно влияние върху творчеството му. Заради документалния Разказ за едно корабокрушение, публикуван в подлисници през 1955 г., е изпратен в Рим и прекрава години извън Колумбия. Големият му успех идва през 1967 г. с излизането на Сто години самота. Тя продава повече от 30 млн. копия, носи му читателско и критическо признание. Следват Есента на патриарха (1975), Хроника на една предизвестена смърт (1981), Любов по време на холера (1985), сборници с разкази и документалистика. През 1982 г. получава Нобелова награда за литература.

Ревю от Аз чета

Аз чета

Цели осемнадесет години след първото издание „Дванайсет странстващи разказа“ на Маркес се завърщат при българските читатели. От издателство „Лъчезар Минчев“ постигнаха нещо, което много дълго време всички смятаха за невъзможно – да четем отново Маркес на български. При това с наистина прекрасен външен вид. Знам, че не бива да се съди за книгата по корицата, но удоволствието да държа в ръцете си толкова красива книга е наистина несравнимо.

Както подсказва заглавието й, книгата съдържа дванадесет разказа. Това, което не е подсказано е увлекателният предговор, написан от самия автор. Това харесвам на по-старите книги, които някога изравях от библиотеката на баба ми – предговор, послеслов, интервюта с автора…

По принцип обичам разкази. Обичам и Маркес. Толкова много очаквах от тази книга, че ми е невъзможно да не я харесвам. Но трябва да ви предупредя, че е безкрайно различна от „Сто години самота“ или „Любов по време на холера“. Елементите на магическия реализъм в сюжета на разказите са много по-силни, отколкото в двата споменати романа, а и финалът на всеки отделен разказ е по своему фантастичен, изненадващ и толкова различен от това, което си очаквал. Нищо общо с безкрайните, объркани и сложни действия на героите от романите. Тук имаме кратки истории, на които можем да повярвамe, сред които можем да се загубим, само мигове от човешкия живот, но какви мигове!

Самите заглавия на разказите нашепват обещания: „Плащат ми, за да сънувам“, „Светлината е като водата“, „Самолетът на спящата красавица“…

Обещания, които се сбъдват между кориците. Обичам такива книги.

Ревюта на наши потребители за Дванайсет странстващи разказа

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран