Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Изведнъж на вратата се чука

Изведнъж на вратата се чука

Друга проза  / 

Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието "Изведнъж на вратата се чука": без неочакваното да се яви на прага ни и да ни потърси лично – край на историите за разказване.

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKE000083

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 08.12

Изведнъж на вратата се чука

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 208
  • Препоръчано: Аз чета
  • ISBN: 9786191860333

Етгар Керет се завръща с 38 разказа на живот и смърт, които събира под заглавието "Изведнъж на вратата се чука": без неочакваното да се яви на прага ни и да ни потърси лично – край на историите за разказване. В този сборник обаче (най-близкият до сърцето на автора) историите не само не са на свършване, но и далеч надминават видимия си брой, дължина и тема.
Един мъж е захвърлен от двойка непознати обратно в детството си, втори доброволно прескача в света на своите лъжи, трети се представя за четвърти, пети и шести, за да участва възможно най-наситено в собствения си живот... Героите на Керет се превръщат в мислещи плодове, разговарят със златни рибки, пишат разкази в разказа, буквално излизат от кожата си, спорят лично с Бог. И всичко това – за да си обяснят поне мъничко "защо е толкова трудно да си човек и защо все пак си струва усилието".

"Разказите в "Изведнъж на вратата се чука" приличат на челната стойка в йогата: неудобни, трудно овладяеми, дори понякога болезнени, но несравними в способността си да ни помогнат да видим света с нови очи."
World Literature Today

"Най-добрата, най-зряла творба на Керет до момента – прекрасно обобщение на неговата меланхолична, чудата и вълнуваща проза."
Тhe Independent

"Тези разкази са едновременно литературно изтънчени и нелитературни, крайно забавни и лукаво сериозни. И при все че се развиват в съвременен Израел и преливат от секс и насилие, те са неразривно свързани с по-стари повествователни традиции като притчата, приказката и абсурдните съчинения на Гогол и Кафка."
The Guardian

"Тази книга кара читателя да започва всеки нов разказ с вълнуващото предчувствие, че на следващите страници всичко е възможно."
El placer de la lectura

"Ако мястото в сърцето ви, съдържанието на портфейла ви или дължината на списъка ви с книги за четене не позволяват повече от един сборник с разкази тази година, изберете "Изведнъж на вратата се чука"."
LA Times

Етгар Керет

Роден е на 20 август 1967 г. в Рамат Ган, Израел. Живее в Тел Авив със съпругата си Шира и сина и м Лев. преподава творческо писане в университета „Бен Гурион”. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, „безтегловността на писането“, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора. Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в медии по целия свят. Има множество международни отличия и е Кавалер на Ордена на изкуствата и литературата на Франция. През 2007 печели Златна камера от Кан (2007) за филма Медузи, който прави заедно със съпругата си. Първата среща на българските читатели с него е сборникът Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог (2010), с който ИК „Жанет-45“ стартира поредицата „Кратки разкази завинаги”. Следват Момичето на хладилника (2011), Асамтой (2013) и Изведнъж на вратата се чука (2014). Всяка следваща книга му носи нови почитатели. В интервю за излизането на Седем добри години в Мексико той споделя: „Винаги съм си мислил, че литературата е като шепот – ако се вслушаш, все нещо ще чуеш, но ако не ти пука, никога няма да стигне до теб…”. 

Ревю от Аз чета

Аз чета

Прекарах една безсънна нощ с Етгар Керет. Безсънна и странна, като че излязла от някой негов разказ. Много късни и твърде ранни часове, минали на тъмно, разведрявани единствено от лампата на четеца. Успях да се уморя и да заспя на няколко пъти на няколко различни места – веднъж на терасата, втори път на пода в кухнята, трети път на дивана и най-накрая в леглото. Само че, веднъж попаднала между завивките, започнах да подочувам онези нещица, които по принцип проспиваме – сещате се, къщата си живее свой собствен живот. Компютърът се включи самичък, без никаква видима причина, от мивката започнаха да ехтят странни свистящи звуци, паркетът затрака така, все едно някакви духове танцуват валс отгоре му… Къщата си се забавляваше, а аз си четях Керет.

Прочети още...

Ревюта на наши потребители за Изведнъж на вратата се чука

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран