Караманци

"Преди години много обичах да слизам в магазина на стария ми дом и там да търся забравени или пък съвсем непознати вещи - забравени не от мен, я от някого другиго... Има вещи, които са забравени и, мисля, няма значение дали си ги забравил ти, някой друг, те изглеждат забравени и на това миришат...
В тях именно се крият най-загадъчните и причудливи светове... Изкуших се за миг да напиша най-привлекателните, но после прецених, че тази дума не е точна.

Световете, които забравените вещи крият в себе си, не са привлекателни. Тихи и сумрачни са тези светове. Това не са светове Пари, светове Жени, светове Ванилов сладолед или светове Скъпи автомобили. Това са светове, които не те изкушават по простоват начин - както повечето неща в нашето доста просташко съвремие, в което всичко, включително и Свещената Литература , трябва да бъде Лесно Смилаемо, Съблазнително, Лъскаво, Достъпно, Продаваемо, Атрактивно и Рекламно..."
Пламен Тушков

"Разказите не Тушков са старите вещи. Забравени в мазе и уж безинтересни за никого. Представям си умния и прозорлив човек, който носи свещ и слиза в мазето. Той осветява тези загадъчни и причудливи вещи. И пред него бавно и мъдро, постепенно, огласяни от изящна музика, се разкриват скритите светове, които тези вещи носят в себе си. Представям си човека със свещта! Завиждам му..."
Калин Терзийски