Лотос

винилът ще пребъде!
тези бразди на 2500 км от мястото
на което забих знамето си, поклони се
вбий в тях човчица и изтръгни отново мелодията

червеногръдката, слънчевото птиче самотникът в хвърковатия свят никога не тъпче храната си с крака според легендата
носи на гърдите си капка от христовата кръв
откакто жалостиво и обляно в сълзи
при гледката на разпнатия божи син птичето долетяло до кръста и с човчицата си извадило вбит в челото му трън
кристален звън звън на звън на звън назад
не можеш да се простиш с водата, бивша детелино
и жив ли е Ангел от Сливен?
какво е жив?
какво е Сливен?

не можеш с водата
какво да й кажеш?
прости, вода, ли?
адиос?
или
поспри да те погледам в твоята прозрачност
напои ме
с ангелското естество на тялото си?
или
застани по-стръмно
да те изкача? - вода и пяна
през стъклените стени на
плитката съдинка
сливи

не притежавам дълбочина
да! нося механичния часовник 

Из "Винил"

Поезията на Петя Хайнрих е експериментална, чувствителна и философска. Кара те да се замислиш над нея като над математическо уравнение. И поддържа страстта ти, докато я решаваш. Тя има много варианти и незавършен край.

♦  ♦  ♦

Петя Хайнрих (1973, София) е поет, блогър и колоездач, който говори с птици. Автор на пет поетически книги. Създател и главен редактор на списание „Но поезия“. Носител на второ място на Националната Славейкова награда за лирично стихотворение през 2010.