Мелницата

За пръв път в превод на български, романа „Мелницата” на нобеловия лауреат  Карл Гелеру.

В дома на мелничаря Якоб Клаусен привлекателната слугиня Лисе се грижи за болната му жена. Забелязвайки какви огнени погледи ѝ хвърля Якоб, хитрата и по селски пресметлива Лисе си поставя за цел след смъртта на съпругата му да стане господарка на мелницата. И тя ще направи всичко, за да го постигне. Подобно на мелничния механизъм тази корист безпощадно завъртва и смачква няколко човешки живота, понасяйки ги във вихър от ревност и страст, престъпление и изкупление.

Човек като че ли винаги е обречен на фатална зависимост от незримо присъстващите около нас тайнствени и враждебни сили, символ на които е мелницата. Но може и да има шанс да се избави от този капан, ако пречисти душата си...

Това е посланието на този вечнозелен класически роман, излизащ в поредицата „Световна класика“ на ИК „Персей“.

♦  ♦  ♦

Карл Гелеруп принадлежи към големите датски писатели, развили се под влиянието на литературния историк и критик Георг Брандес. Роден е в семейството на свещеник през 1857 г. в Южна Зеландия, Рохолт. Когато е тригодишен, баща му умира и с майка му се преместват в Копенхаген. Първоначално Карл учи теологически науки в университета, но след това започва да посещава лекциите на Георг Брандес. По същото време има връзка с омъжена жена - Евгения Хойзингер, която не след дълго се развежда и двамата се оженват. Тя е германка и скоро след това се преместват да живеят в Дрезден, където Гелеруп живее до смъртта си. Започва да пише книгите си на немски език, а след това сам ги превежда на датски. Затова в не по-малка степен творчеството му принадлежи и към немската култура. Първият му роман „Идеалист”  излиза когато е 21-годишен. Освен романи пише стихове, драми и пътеписи. Най-голямото му постижение в жанра на реалистичния психологически роман е „Мелницата“. Но в това произведение се прокрадват и чертите на символизма. Книгата има невероятен успех - и сред критиците, и сред читателите.