Нощта

Опитвам се да запазя жива паметта, боря се срещу онези, които забравят. Защото ако забравим, значи сме виновни, значи сме съучастници. Заклех се да не мълча, когато човешки същества са подложени на страдания и унижения. Трябва да вземаме страна. Ако останем неутрални, помагаме на потисника, не на жертвата. Когато е застрашен човешки живот, когато се потъпква човешко достойнство, националните граници и националните чувства губят смисъл. Когато в някоя страна мъже и жени биват преследвани заради своята раса, религия или политически убеждения, тази страна трябва веднага да се превърне в център на вселената.

Из Нобеловата реч на Ели Визел, Осло 10 декември 1986 г.

♦  ♦  ♦

Сър Елиезер Визел по-известен като Ели Визел е писател и общественик с унгарско-еврейски корени. Ражда се в Румъния, оцелява по време на Холокоста (първо е депортиран в Аушвиц, където губи майка си и една от сестрите си, после — в Бухенвалд, където умира и баща му). Автор е на над 40 художествени и документални книги. 
Френският писател Франсоа Мориак го убеждава да опише преживяванията си в лагерите на смъртта. Така се появява известната в целия свят мемоарна книга Нощта, преведена на повече от тридесет езика. 
Удостоен е с Нобелова награда за мир през 1986 година, в знак на признание за неуморната му обществена дейност против расизма, насилието и потъпкването на човешките права.