Пътят на самозависимостта (Листа по пътя 3)

Първият крайъгълен камък на самозависимостта е любовта към себе си. Това включва способността ни да се обичаме и уважаваме, осъзнаването на собствената ни стойност и гордостта, че сме тези, които сме.

Пътят на самозависимостта е пътят към поемането на отговорност за самите нас. За да го извървим, е необходимо:

Да си позволим да бъдем тези, които сме, и да се намираме на мястото, където вярваме, че трябва да бъдем, вместо да чакаме друг да определя кои сме или къде би трябвало да бъдем.

Да си позволим да чувстваме това, което чувстваме, вместо да чувстваме онова, което други биха чувствали на наше място.

Да си позволим да мислим това, което мислим, както и правото да го кажем, ако пожелаем, или да го премълчим, ако така ни е угодно.

Да си позволим да поемаме рискове с единственото условие, че сме съгласни сами да платим цената на тези рискове.

Да си позволим да търсим онова, което смятаме, че ни е необходимо, вместо да чакаме някой друг да ни даде разрешение да го получим.

Тези условия обуславят превръщането ни в личности. Защото само истинската личност може да бъде самозависима.

Хорхе Букай

За серията „Листа по пътя“

Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.

Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.

Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един.

Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.

Пътища, които не можем да избегнем.

Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.

Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.

За мен тези неизбежни пътища са четири:

Първият – пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения живот, който аз наричам Пътя на самозависимостта.

Вторият – пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам Пътя на срещата.

Третият – пътят на загубите и на скръбта, който наричам Пътя на сълзите.

И четвъртият – пътят на целостта и на търсенето на смисъла, който наричам Пътя на щастието.

По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.

През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.

Може би тези пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.

Дано се срещнем там.

Това ще означава, че вие сте пристигнали.

Това ще означава, че аз също съм успял.

Хорхе Букай