Пусни народа ми да кара сърф

„Патагония“, на която той е основател и собственик, в еталон за качество, иновации и опазване на околната среда.

Предговор към второто издание

Когато през 2005 г. започнах да пиша „Пусни народа ми да кара сърф“, първоначалното ми намерение беше това да бъде философски наръчник за служителите на „Патагония“. Изобщо не съм очаквал тази проста книга да се преведе на десет езика и да се изучава в гимназиите и университетите, че дори да има влияние върху големите корпорации. Даже „Харвард“ използва компанията ни за практически казус. Винаги сме считали „Патагония“ за експеримент по правене на бизнес по нетрадиционни начини. Никой от нас не беше сигурен в успеха, но всички бяхме наясно, че „обичайният бизнес“ не ни интересува. Е, оцеляхме и дори процъфтяваме вече почти половин век, а дори и по-дълго, ако се смята и първата ни компания – „Шуинар Екуипмънт“, за катерачна екипировка. Сегашното име на компанията ни е „Патагония Уъркс“ и в нея влизат компанията ни за дрехи „Патагония“ и компанията ни за хранителни продукти „Патагония Пръвижънс“. Инвестирали сме и в няколко други стартиращи компании със сходна философия. По ирония на съдбата се превърнахме в голямата компания, за която никога не сме мечтали, нито пък сме искали да бъдем.

Продължаваме да сме семейна компания и да се наслаждаваме на работата си. Нямам усещането, че се е налагало да правим компромиси с ценностите си, за да станем големи. Нямаме намерение да продаваме компанията или да я предлагаме на борсата, защото това би компрометирало мисията ни „да използваме бизнеса, за да вдъхновяваме и прилагаме решения на екологичната криза“.