Руснакът е човек, който обича брези

Маша е азербайджанка, еврейка, а ако необходимо, става туркиня и французойка. Момиче със самочувствие, адаптивна и винаги готова да хукне за някъде. Емигрирала в Германия заедно с родителите си, когато е на единайсет години, тя отрано научава какво е да живееш между езиците - състояние, което понякога се превръща в безезичие, а друг път дава сили за преодоляване на всякакви препятствия.

Маша се готви за кариера в ООН, когато внезапно среща на пътя си Смъртта. Стресната, тя отлита за Израел с намерението да избяга от себе си, но се оказва, че е настигната от собственото си минало. Трагичното и комичното, вицът и мъдростта вървят ръка за ръка в тази история за поколение, което не познава никакви граници - в езиците, държавите, секса - но в същото време се чувства изоставено и копнее за своя истинска родина.

С хладна ирония и впечатляващо стегнат изказ Олга Грязнова разказва историята на своенравната си героиня Маша, за която не съществуват никакви граници. Маша е представител на поколение, което не се задържа в нито една култура, в нито една традиция, не признава ограниченията както на държавите, така и в секса. Маша може да живее навсякъде, но в същото време страда от липсата на онова, което всички наричат "роден дом". Като четеш тази книга, ти се ще от време на време да посегнеш и да хванеш Маша за ръка. Но на нея това не би й харесало. Колкото и да се опитваш, няма да успееш да я уловиш. Просто Маша Коган е момиче, което винаги се изплъзва.

Die Welt

Ако поколението на сегашните двайсетгодишни има общ дух, то Олга Грязнова е успяла да го улови.

Die Zeit

♦  ♦  ♦

Олга Грязнова е родена през 1984 г.в Баку, Азербайджан. През 1996 г. семейството й се премества в Германия като част от контингента бежанци с еврейски произход от държавите от бившия СССР. Олга завършва гимназия във Франкфурт на Майн, следва история на изкуството и славистика в Гьотинген, литературно писане в Германския литературен институт в Лайпциг и история и теория на танца в Берлин.

През 2011 г. получава стипендията на фондация "Роберт Бош", наречена "Преминаващи границите", благодарение на която година по-късно написва дебютния си роман "Руснакът е човек, който обича брези". Книгата е отличена с литературните награди "Клаус-Михаел Кюне" и "Анна Зегерс".