В града на сенките и мечтите

След обявяването на турския конституционализъм редакцията на френски вестник решава да изпрати журналист в Истанбул, за да научи какво се случва в Турция. Французин с турски произход изявява желание да потегли към Истанбул – градът, в който се намират корените му.

Романът „В града на сенките и мечтите“ отразява обществената истерия в този бурен период на Османската империя. Историята на турчин, който докладва на чужденците случващото се в родината му, останала чужда за самия него. От една страна, наблюдава мозъчното затъмнение на османското общество, а от друга, се изправя лице в лице със собственото си минало.

„Изморих се да не принадлежа на това място тук. Но не мога и да си тръгна... Защото не принадлежа на Париж.
Чарлс, Марсел, Евелин, Маргарет, всички с вярата, че принадлежат на друго място, могат да отиват там, където си поискат. И явно няма да останат там, където отидат. Дори и да приличам на тях, аз не съм един от тях. Горчив опит. Сега разбрах, защо призраците остават затворени в някои сгради. Аз и тези като мен сме призраците на този град. Мелезни създания. А те са пътешественици. Пристрастени към забавлението хора, които желаят да преживеят отново историите, приключили отдавна. Напразно им се ядосах, Алекс. Подпалих всичко. Бях гневен на себе си, знам. Няма никакво място за мен. Завиждам им. Хората, които са сигурни в себе си. Всеки си има дом, родина. Аз съм самотно семе, което лети в небето. Всички утроби са мъртви за мен.“