Възгледите на един клоун

Когато съм пиян, на представленията си изпълнявам неточни движения, които се оправдават само с точността си, и изпадам в най-конфузната грешка, която може да допусне един клоун: смея се на собствените си хрумвания. Страшно унижение. А когато съм трезвен, страхът от излизането пред публика нараства до момента, в който стъпя на сцената (най-често се налагаше да ме избутват на сцената), и това, което някои критици наричат „тази замислена, критична веселост, зад която се чуват ударите на сърцето“, не бе нищо друго освен студено отчаяние, с което се превръщах в марионетка, впрочем ставаше много лошо, когато конецът се скъсваше и аз идвах отново на себе си. Вероятно монасите по време на съзерцание изпитват нещо подобно...

Във Възгледите на един клоун Хайнрих Бьол, през погледа на своя герой Ханс Шнир, със съчувствие и горчивина, но и с блестящ хумор рисува разголваща картина на германското общество през следвоенните години, когато шизофренията, догматизмът и отрицанието, примесени с чувството за вина, са заразили нацията...