За любовта, божествена и земна

Джеляледин Руми (1207–1273) е персийски поет, мъдрец и мистик, привърженик на суфизма, проповядващ смирение, аскетизъм и приближаване към Бога чрез съкровена любов. Основател е на ордена на въртящите се дервиши. За него човекът е микросвят, който по пътя на познанието се докосва до макросвета, а чрез музиката, танца и поезията напредва по пътя на любовта, божествена и земна. Основните му творби са поемата „Маснауи” („Духовни стихове”), „Диванът на Шамс от Табриз” – сборник с мистични оди, „Рубаят” – четиристишия. Руми е сред най-великите поети на всички времена, а мавзолеят му, сега музей в Кония, е място за поклонение, посещавано всяка година от десетки хиляди негови почитатели.

"Има свещ в сърцето ти, готова да бъде запалена. Има празнота в душата ти, готова да бъде запълнена. Усещаш, нали?
В предверието на любовта има хиляди мечове. Не се бой да използваш някой от тях.
Жаждата ме отведе до водата, където пих отражението на луната.
Бъди като топящ се сняг – измий себе си от себе си."