Златко (Е-книга)

Хубаво е да пътува човек по нашите притулени между Стара планина и Средна гора места, особено пък пролетно време. Какви красиви картини не виждаш тогава! Какви чудни кътове не срещат твоите очи! Тук се разстлало пред тебе малко поле, равно и закръглено като тепсия. Там ти се изпречил висок хълм, прорязан с тесни долчинки, по които пътя се вие като змия.

Преминеш ли хълма, гледаш покрай пътя се зеленее росно и равно ливаде, а от другата страна вятърът люлее току-що изкласили зимнини и теб ти се струва, като че ли това е леко развълнувано море. Над пътя се проточил, додето ти виждат очите, горделивият стар Балкан, със своите плешиви върхове, по които още се виждат тук-там преспи сняг. Той променливо показва пред твоя поглед ту широките си заоблени плещи, ту някоя дълбока гориста долина, ту някое издадено като клин голо бърдо, ту пък някой скалист зъбер. А отдолу преграда на окото ти прави неизбродната Средна гора, на която най-отдалечените върхове се губят из облаците. Нейните гористи склонове и китни долини представят за окото на пътника най-красиви и най-привлекателни гледки.