Изгубените Балкани

Новата книга на проф. Рандал Бейкър проследява интересната история на двама британски изследователи, които попадат в планините на България и Югославия преди Втората световна война.

Те се озовават в свят, който за тях е екзотичен и странен; правят снимки и водят записки, които документират бита на хората в малките планински селца в Пиринска и Вардарска Македония. Десетилетия по-късно снимките привличат интереса на проф. Рандал Бейкър, който решава да разплете тяхната история и да онагледи начина на живот на обикновените хора на Балканите през първата половина на XX век.

С помощта на много хора, въвлечени в тази своеобразна детективска история, както и на случайни съвпадения, които му помагат по пътя, авторът на "Изгубените Балкани" нарежда пъзела около една история, която дава различна и неподправена гледна точка за ситуацията на Балканския полуостров в този период.

Книгата показва бита и живота на обикновените хора в годините непосредствено преди техническия прогрес и започването на Втората световна война да ги променят из основи. Снимките в това издание се показват за първи път пред широка аудитория.

♦  ♦  ♦

Проф. Рандал Бейкър е роден в Княжество Уелс. Отива в Източна Африка през 60-те години на XX век, за да направи изследване за доктората си. През последвалата му академична кариера няма индикации за това коя част от света ще завладее вниманието му, а по-късно и живота му. Оказва се, че това са именно Балканите.

Рандал Бейкър идва в България за пръв път през 1990 г., за да помогне за изграждането на Нов български университет. Оттогава се завръща в страната всяка следваща година. През 2007 г. той се оттегля от поста си в Университета на Индиана и се установява в София, където преподава в НБУ до пенсионирането си през 2016 г.

Проф. Бейкър е автор на повече от 15 книги, част от които са превеждани и на български език. „Изгубените Балкани” е в превод от английски език на Светлана Комогорова-Комата. Автор на корицата е Мира Рахнева.

Откъс:

Честно, тази история действително е интересна. Става дума за детектив, който намира гниещи останки в три дървени сандъка и започва разследване, за да се установи кои са били тези хора? Къде са били? И какви, да му се не види, са ги вършили?

Нещо повече, уликите силно намекват, че по времето, когато пишем, останките са на 78 години и доста похабени - гледката никак не е приятна!

Сега е моментът да ви успокоя, че дървените сандъци с полепнала по тях пръст съдържат не хора, а изображения на хора върху стъклени плаки. Стотици диапозитиви. Първоначално разпознати и класифицирани като „непродаваеми вехтории“ от единия от тройката, засмукана в един изгубен свят от тези фотографии по напълно непонятен начин. Перипетиите около съживяването на реликвите се изляха в настоящата книга - признавам, плод на състояние, граничещо с вманиачаване.

А какво е толкова интересно, че да привлече любопитството на цели трима души - единия, работещ върху документален филм за Наполеон за Би Би Си, другия - управляващ известна книжарница в Лайм Риджис, а третия - полупенсионер в българската столица София?

Първият фактор е „мястото“. Случките, изобразени на тези диапозитиви, се развиват главно в двете някогашни монархии Югославия и България. И двете отдавна не съществуват като монархии, а след кървав разгром през 90-те едната от тях изцяло замина в небитието като държава.

Голяма част от онова, което виждаме от Югославия на диапозитивите, е заснето в днешната Република Македония, Република Черна гора, любопитната държава Косово (призната от едни, от други - не) и някое и друго кътче от Сърбия и Албания. Но във времената, когато са правени тези снимки, всички те (без Албания) се намират в границите на една държава. Тези две монархии, като изключим Адриатическото крайбрежие, не са редовно посещавани от туристи.

България със сигурност не фигурира в ничий маршрут, макар и „Ориент експрес“ да минава през нея напът за Истанбул. Въпреки че през 80-те години на ХХ в. уважаваното американско издание „Форин афеърс“ успява да пусне статия със заглавие „България: последното неопознато място“. Тъй че към този момент това са „екзотични“ места, пораждащи вълнения и любопитство сред потенциалната публика у дома, насред уютната Англия на средната класа. Точно за подобни апетити са подготвени тези три илюстровани лекции.

Но има и още един фактор „място“. Нашите субекти, заснели и изобразени на диапозитивите, са били алпинисти - не от типа изкатерващи вертикални скални стени, а от походния тип. Те търсели редки, по възможност все още неоткрити растителни видове, та после да може да ги кръстят на някой от тях.

Събирали в грамадни, тежки дървени хербарии образци от цветята, на които се натъквали, и представяли образци пред Кю Гардънс, известния световен център по градинарство в Англия. В няколко случая те се проявяват донякъде като бизнесмени, зареждащи разсадниците си, които осигуряват модни артикули за алпийските градини и алпинеумите по онова време.