Моята орис

Това е историята на иранско момиче, което среща любовта на път за училище. След като я разкриват, я омъжват насила за политически дисидент през последните дни на режима на шаха. Ала скоро овдовява, след като съпругът й е екзекутиран от новия режим. Когато, цели 32 години по-късно, първата й любов се появява отново, тя се сблъсква с възмущението на трите си вече пораснали деца, две от които живеят в чужбина. Трябва ли да постави на първо място собствените си чувства, или трябва да се съобрази с техните?

Един необикновено трогателен и силен разказ за жените в Иран, обхващащ пет десетилетия – от годините преди революцията (1979), през ислямската република, та до наши дни. Той е прозорец към най-новата история на Иран, незамърсен от „западна интерпретация“, което го прави още по-увлекателен и изобличителен. Той е историята на силните жени, за битката им пред лицето на необичайни обстоятелства. История за приятелството и страстта, за религиозното потисничество, но и за любовта към родината.

Въпреки че романът е забраняван два пъти от режима в Иран, досега е претърпял 20 издания и е на върха на най-продаваните книги в Иран за всички времена. Вече е публикуван с голям успех и признание в Италия, където печели наградата „Бокачо“ за най-добра преводна книга. Правата за романа са продадени в 26 държави.

Преводът от персийски е дело на Людмила Янева. 

Книгата излиза в поредицата "Отвъд".

Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието. Именно естеството на професионалните й задължения я подтиква към писателското поприще.
Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините проучвания в първия си роман „Моята орис“, отпечатан от издателство „Рузбехан“ през 2003 година. В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, „Моята орис“ е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е „викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви“.
Паринуш Сании е автор и на още три романа. Вторият, „Бащата на другия“, дори надминава по популярност „Моята орис“ в Иран, а четвъртият (третиращ темата за разпръснатите по света ирански семейства) все още чака разрешение за издаване от Министерството за ислямска ориентация.