Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Топли тела

Топли тела

Артлайн  / 

Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти.

Към пълното описание и видео

12.9 BGN Цена:
12.90лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Anita

Номер на продукт:

BKBKF000138

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 13.12

Топли тела

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 264
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Език: Български
  • Баркод: 9789542908081
  • ISBN: 9789542908081
  • Жанрове: Хорър
  • Размер на продукта: 210/140

Р е зомби. Той няма име, няма спомени, и пулс няма, но има мечти. Той не изпитва наслада от убиването на хора; той изпитва наслада от возенето на ескалатори и слушането на Франк Синатра. Той е малко по-различен от останалите мъртви. Сред руините на изоставен град, Р среща едно момиче. Тя се казва Джули и е противоположното на всичко, което той познава – топла, светла и съвсем жива, цветна експлозия на фона на мрачния сив пейзаж. Поради причини, които не разбира, Р решава да спаси Джули вместо да я изяде и така започва една напрегната, но странно нежна връзка. Никога преди не се е случвало нещо подобно. Противно на всякакви правила и логика, Р вече не е доволен от живота си в гроба. Той иска отново да диша, иска да бъде жив, а Джули иска да му помогне. Но техният суров, гниещ свят няма да бъде променен без битка... Айзък Мериън е роден в северозападен Вашингтон през 1981 г. и е прекарал в района на Сиатъл целия си живот. Занимавал се е с инсталиране на топлопроводи, охраняване на електроцентрали, доставяне на смъртни легла за пациенти на приюти и ръководене на родителски посещения при деца - сираци. не е сключвал брак, няма деца, не е ходил в колеж и няма спечелени награди. "Топли тела" е първият му роман.

Характеристики:

Име Топли тела
Размер на продукта 210/140

Ревю от Книголандия

Книголандия

В “Топли тела” Айзък Мериън ни разказва как от руините наАпокалипсиса се надигат реанимираните мъртви и се превръщат в господстващ вид. Сред ордите зомбита, засищащи глада си с човешко месо, се откроява Р, който помни от своята биография единствено инициала на името си и който обитава потънало в смърт и разруха летище, където даже си намира жена и деца, с които живее съгласно некро-каноните на Скелитата – старейшини, които управляват зомби обществото с костеливи юмруци. Ненадейно Р се влюбва в гаджето на последната си жертва, след като изяжда заедно със съдържанието на черепната му кутия и спомените му… Настъпва време на промени както за Р, така и за свитата му, а внезапно появилият се порив в мъртвото му сърце ще доведе до исторически събития… Но не сеподлъгвайте от описанието – Мериън, макар дебютант, който има още какво да учи, се справя изненадващо добре с повествованието и не се оставя на евтинията и кича.

“Топли тела” печели пред тенденциозните си и лигави жанрови събратя – въпреки недвусмислената любовна нишка, Мериън рядко идеализира сюжетните си компоненти, даже напротив: образите и картините са мрачни, кървави и внушават отчаяние. Мъртвите вонят, градовете линеят, а убежищата се обитават от хора, които продължават да страдат от същите слабости, които са ни измъчвали и по времето, когато цивилизацията е била жива – лицемерие, страх, деспотизъм, предубеждения, похот. Освен това не очаквай бляскава кожа и вегетарианско меню, а се приготви за шепи, пълни с топли вътрешности, изгребани от още пищящи жертви и насочени към лакоми и зловонни усти, лица, разядени от ухапвания и напреднало разложение, човеци, които са не по-малко коварни и опасни от неживите…

Големият въпрос обаче е доколко една зомби история постига оригиналност и находчивост в контекста на един толкова експлоатиран, дори изчерпан поджанр, а отговорът е: неочаквано много. “Топли тела” не е уникална, но със сигурност успява да допринесе за развитието и разчупването на преупотребения шаблон (нещо, което дори многоуважаваният ветеран Саймън Пег признава). Зомбитата са интересен микс от стереотипите, които до болка познаваме, но комбинират в себе си различни културни и символни митологеми, с което хем внушават нещо ново, хем неизбежно водят до асоциации със заглавия като “Земята на мъртвите” на Джордж А. Ромеро, където също имаме опит за (р)еволюция на живите мъртви, пробудени от послесмъртната си леност и започнали да възвръщат мисловните си и емоционални инстинкти. Това е и една от причините, а също и едно от основните достойнства на романа, главният герой да се възприема толкова положително от читателя – съчувстваш му, но без да се ангажираш с прекомерен патос.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Топли тела

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран