Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Вакантен пост

Вакантен пост

Колибри  / 

Пагфърд не е онова, което изглежда...
Смъртта на Бари Феърбрадър на четирийсет и няколко години хвърля в шок градчето Пагфърд, а овакантеното му работно място в градския съвет разпалва война...

Към пълното описание и видео

Избери корица:

Мека Твърда

Номер на продукт:

BKBKN00717

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 06.12

Вакантен пост

Ключови характеристики

  • Корица: Твърда
  • Брой страници: 446
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Баркод: 978619150100711
  • ISBN: 978619150100711
  • Жанрове: Съвременни, Драма

Когато Бари Феърбрадър умира на четирийсет и няколко години, градчето Пагфърд изпада в шок. На пръв поглед Пагфърд е олицетворение на английската идилия с калдъръмения си пазарен площад и древното абатство, но онова, което се крие зад красивата фасада, е град на бойна нога.

Богати воюват с бедни, юноши воюват с родителите си, съпруги – със съпрузите си, учители – с учениците си... Пагфърд не е онова, което изглежда. А овакантеното от Бари място в градския съвет скоро разпалва най-голямата война, която градът е виждал.

Кой ще вземе връх в избори, заредени със страсти, подмолност и неочаквани разкрития? „

Вакантен пост“, големият роман за малкото градче, е първият роман за възрастни на Дж. К. Роулинг. Той е дело на една неподражаема разказвачка.

 

Откъс от книгата

Неделя

Бари Феърбрадър нямаше никакво желание да излизат за вечеря. Цял уикенд го мъчеше главата, а на всичко отгоре гонеше и срока за редакционното приключване на местния вестник.
Но по вдървеното и необщително поведение на съпругата му по време на обяда бе заключил, че картичката му за годишнината от брака им не бе смекчила престъпното му усамотяване от сутринта в работния кабинет. Не помагаше и фактът, че пишеше не за някой друг, а за Кристъл, която Мери, въпреки всичките си твърдения, никак не обичаше.
– Изгарям от желание да те изведа някъде на вечеря, Мери – излъгал бе той, за да стопи леда. – Деветнайсет години, деца! Деветнайсет години, а майка ви изглежда по-хубава от всякога.
Мери поомекна и му се усмихна, при което Бари се беше обадил в голф клуба – хем беше наблизо, хем със сигурност щяха да им запазят маса. Стараеше се да създава поне дребни удоволствия на жена си, особено откакто беше осъзнал, че след близо две десетилетия съвместен брак редовно я разочароваше по отношение на по-важните неща. Не че го правеше умишлено. Просто двамата имаха коренно различни възгледи по това, кое е най-важното в живота.
Четирите деца на Бари и Мери отдавна бяха надраснали възрастта, в която да се нуждаят от гледачка. Бяха зяпнали в телевизора, когато за последен път си взе довиждане с тях; единствен Деклън, най-малкият, се извърна, погледна го и махна с ръка за сбогом.
Главоболието не спираше да блъска зад ушите му, докато изкарваше колата на заден ход от дворната алея и подкара през симпатичното им градче Пагфърд, където се бяха преместили след сватбата. Спуснаха се по „Чърч Роу“ – стръмната улица, по чиито две страни се редяха най-скъпите къщи в цялата си викторианска пищност и солидност, свърна покрай псевдоготическата черква, в която навремето гледаха двете им близначки в мюзикъла „Йосиф и фантастичната му пъстра дреха“, и прекоси площада, откъдето ясно се виждаше черният скелет на порутеното абатство – доминантата в силуета на градчето, кацнала на върха на хълма и сливаща се с теменуженото небе.
Въртеше волана по познатите му завои, но в главата му се въртяха единствено неминуемите грешки, допуснати от бързане да довърши дописката, която току-що бе пратил по имейла до редакцията на „Ярвил енд Дистрикт Газет“. Трудно му се удаваше някак си да предаде в писмен вид словоохотливостта и чара си.
Голф клубът бе на някакви си четири минути път от площада, току зад онази граница, в която градчето правеше последните си издихания под формата на стари селски къщи. Бари паркира микробусчето пред клуб-ресторанта „Бърди“ и изчака за секунда до автомобила Мери да си мацне пак червило. Хладният вечерен въздух погали лицето му. Загледа как контурите на голф игрището се разтапяха в здрача и се запита защо всъщност продължава да поддържа членството си. Слаб играч беше – и замахът му не струваше, и хендикапът му беше висок. Да не говорим колко много други неща му запълваха времето. Не помнеше друг път така да го е боляла главата.
Мери угаси лампичката над огледалцето на сенника, слезе и затвори вратата. Бари натисна вграденото в ключодържателя бутонче за автоматично заключване; токчетата на жена му затракаха по асфалта, системата за заключване на автомобила изписука, а Бари си рече, че може и да спре да му се повдига, след като похапне.
В този миг мозъкът му се разцепи от неизпитвана никога дотогава болка, сякаш през главата му премина топуз за рушене на сгради. Почти не усети как се охлузиха коленете му, когато опряха в студения асфалт; черепът му се обля в огън и кръв; агонията бе непоносима, при все че му се наложи да я понесе, тъй като все още му оставаше минута до пълното забвение.
Мери изпищя – и не спря да пищи. Откъм бара дотичаха неколцина мъже. Един се върна на спринт да види дали в сградата не е останал някой от пенсионираните лекари, които членуваха в клуба. Като чуха суматохата, съпружеската двойка познати на Бари и Мери зарязаха ордьоврите си и хукнаха да помогнат с нещо, ако могат. Съпругът повика по мобифона 999 „Спешна помощ“.
На линейката й бяха нужни двайсет и пет минути, тъй като идваше от съседния град Ярвил. Когато най-сетне синята й пулсираща светлина обля мястото на събитието, Бари лежеше неподвижен и нереагиращ с глава в локвата, която бе повърнал; до него клечеше Мери с разкъсан на коленете чорапогащник, стискаше ръката му, ридаеше и шепнеше името му.

Дж. К. Роулинг

Историята ѝ наподобява приказка. Родена е на 31 юли 1965 година в Йейт, Глостършър. Докато пише Хари Потър и Философският камък, отглежда сама дъщеря си и живее от социални помощи. Поредицата за момчето магьосник става литературна и пазарна сензация, превръщайки Джоан Роулинг в милиардер. Близо 4200-те страници на серията са преведени (изцяло или частично) на над 75 езика. Последните четири книги от поредицата последователно поставят рекорди за най-бързо продавани книги в историята. Филмите, снимани по серията, стават една от най-успешните филмови поредици с боксофис от близо 8 милиарда долара. През 2012 г. излиза първата ѝ книга за възрастни Вакантен пост, а през 2013 г. е публикуван първият роман от криминалната серия за Корморан Страйк – Зовът на кукувицата. Книгата е с малък тираж, под псевдонима Робърт Галбрейт. Получава добри рецензии, а след разкриването на авторството ѝ, продажбите нарастват с над 4000 процента. Роулинг е също офицер на Ордена на Британската империя за принос в детската литература и е лауреат на множество награди, включително „Ханс Кристиян Андерсен“. Занимава се с благотворителна дейност за болни деца и деца в неравностойно положение.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Понякога е добре да си tabula rasa. Да, не съм чел многологията за Хари Потър, и в случая този факт ми бе от полза. Прочетох “Вакантен пост” без каквито и да било предубеждения и очакване отнейде да изскочи очилато хлапе с магична пръчка – напротив, купищата коментари, които се бълвучкаха из мрежата за книгата, ме подготвиха поне за мръсните думички, които не се срещат често в романи с автори жени.

Дж. К. Роулинг не се церемени много и още на първите страници овакантва поста, около който ще се вихрят войни (през цялото време ми се въртеше ироничната аналогия с железния трон от “Игра на тронове”, в която съм затънал в момента): местният активист, общински съветник, всеобщият любимец на половината град и трън в очите на другата половина – Бари Феърбрадър – предава ненавременно богу дух. И шоуто в забутаното градче Пагфърд започва – не само тази неочаквана смърт, но и старата, обрасла до митология вражда със съседния град за нежелан от никого западнал квартал и наркоманската клиника в него са пресечните точки на конфликта в романа.

Като затоплен нож в масло – точно така Роулинг въвежда сред пагфърдското общество и неговите най-видни личности. Те са обикновени хора – местният бакалин, който тъкмо ще отваря и кафене, лекарското семейство-индийци, работещ в печатница тарикат-неудачник, зам.-директор на училището с психична болест, майка-наркоманка от западнал квартал… персонажите са разнообразни, но до един описани умело и със замах. А зад всеки от тези възрастни стоят истинските герои – техните деца – на различна възраст, но с обща неудовлетвореност от… ами, всичко, по тийнейджърски. И докато между възрастните начева скрита, преминаваща към явна война за наследството на Феърбрадър, отражението на действията им върху техните деца ще пренесе бойните действия на най-неочакваното място.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

Не я четете навръх Коледа. В нея злото побеждава и никое канче греяно вино, меденка или ангелче, кацнало на върха на елхата, няма да успее да неутрализира асидното чувство в стомаха, че нещо с този свят не е наред. И то не литературният свят, а онзи неизбежно реалистичният – с разхвърляните човешки тайни, мании, наркотици, смърт, сленг, власт и използвани презервативи. И това чувство тревожи часове след като си затворил глухо задната корица на „Вакантен пост“ с нарисувана готическа куличка и кръжащи около нея птици, вероятно гарвани.

Обичам Роулинг, защото съм зверски детайлист и фактът, че на нея ? стигнаха едва седем книги да разкаже една-единствена история, ме прави агресивен защитник на тезата, че „Хари Потър“ е поредицата на Милениума. Уважавам до ръба на мозъчната си кора цялото световно книжно минало, но по стечение на обстоятелствата моите съзнателни спомени от изпитването на почти физическа агония в очакването на това нечия творба да бъде преведена на български език, са свързани именно с тази поредица. Ето защо последните две книги от нея бяха изгълтани още горещи и на английски. „Вакантен пост“ също, а първите хапки бяха в Австралия.

Да четеш чуждестранна проза в оригинал е като да слезеш и да си направиш сандвич в кухнята на автора – винаги има риск да не можеш да намериш белачката за краставици, но стига да обичаш достатъчно много сандвичи и да си готов в даден момент мъничко да ти загорчи, светкавично се ориентираш в обстановката и още на третата страница започваш да се чувстваш като у дома си. И трите пъти с Роулинг имах едни 7% лексика, дълбоко задрямала в пасивния ми речник, но така дори е по-забавно – отгатваш контекстуално смисъла и никога не бъркаш, защото тази жена е дяволски добър разказвач на пълнокръвни човешки истории. Мнението ми за книгата?

Бях скандализирана.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Вакантен пост

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран