Недоразумение в Москва (твърди корици)

Предлагаме на читателите неиздаваната у нас дълга новела "Недоразумение в Москва" (1966-1967), предназначена първоначално за сборника "Сломената жена", но изоставена впоследствие и публикувана във Франция през 1992 година. Ставаме свидетели на съпружеската и личностната криза, която изживяват Никол и Андре, двойка пенсионирани учители, по време на едно пътуване до Москва при дъщерята на Андре от първия му брак - Маша.

Редувайки гледните точки, Симон дьо Бовоар разбулва взаимните огорчения и обвинения на героите, в които без мъка разпознаваме нея и Сартр, както и страха от наближаващата старост. В новелата тясно се преплитат личната и колективната история - недоразумението между съпрузите, възникнало по време на пътуването, и политическото разочарование. Творбата предоставя завладяващо критично свидетелство за Съветския съюз в средата на шейсетте, а прозрачният, въздействащ стил я сродява с най-добрите страници от творчеството на писателката.

Една февруарска вечер, спуснатите завеси, светлината на лампите върху възглавниците в багрите на дъгата и внезапно зейналото отсъствие: "Той ще живее с друга, на друго място". Какво да се прави, ще трябва да се примиря! - рече си тя. Водката беше ледена, хайверът - кадифеносив, Маша ѝ харесваше, Андре щеше да е само неин в продължение на цял месец. Почувства се напълно щастлива.

♦  ♦  ♦

Френската писателка Симон дьо Бовоар е написала шест романа, повече от дузина книги с есета, както и философски трудове с определен принос в областта на екзистенциализма. Родена през 1908 г. в т.нар. "добро семейство" от средната буржоазия, тя от дете се отличава с блестящия си ум. Проявява го в училище, където оценките ѝ са неизменно най-високи, след което завършва последователно различни степени на математика, литература, философия, етика и психология.

Класира се втора на конкурса за доцент по философия, но макар да се представя най-добре - журито преценява, че една жена не бива да е първа! На следващата година Сартр заема първото място на същия конкурс. Във Философския факултет в Париж Бовоар се запознава с Жан-Пол Сартр, с когото поддържа почти митична връзка чак до смъртта му. Сартр е нейната "необходима любов" за разлика от "случайните любови", които и двамата изживяват.

През 1949 г. Бовоар издава "Вторият пол" - фундаментален философски труд, в който разглежда положението на жената от гледна точка на основните философски течения и с който получава първото голямо признание. Книгата скандализира привържениците на статуквото, а Ватиканът я включва в черния си списък. Освен с политическите си позиции, писателката става известна и с последователния си феминизъм.

Бори се против мъченията, на които са подлагани алжирските жени по време на Алжирската война, обявява се в полза на аборта, по това време подсъден, и против брака, който смята за буржоазна институция не по-малко отвратителна от проституцията, тъй като легитимира мъжкото господство.

През 1954 г. излиза романът "Мандарините", удостоен с наградата "Гонкур". Този роман за политика и любов, едновременно портрет на следвоенното време и на френските леви интелектуалци, с право е смятан за шедьовъра за писателката и й носи световна слава.

Симон дьо Бовоар умира през 1986 година. След грандиозната церемония, на която присъстват личности от цял свят, е погребана до Сартр. През 2008 г. в нейна чест е учредена наградата "Симон дьо Бовоар за свободата на жените".