Джон Стайнбек . Небесните пасбища (Е-книга)

„Небесните пасбища“ (1932) е една от ранните творби на Стайнбек, в която се открояват темите и характерният стил, разгърнати в по-късните му шедьоври. През 2010 г. оживява на сцена под режисурата на художествения ръководител на Калифорнийския театър „Шекспир“ в Оринда.

„Роман в разкази“ – така мнозина критици определят тази своеобразна сбирка от житейски истории на фермери, пуснали корени в плодоносна земя между Салинас и Монтерей. С дълбоко разбиране, съчувствие и доброжелателен хумор Стайнбек рисува облика на патриархална общност от люде простодушни и непресторени, здравомислещи и мъдри, чудати и слабоумни, мечтатели и неудачници - всеки понесъл своя кръст по неравния друм на битието, низ от блянове и рухнали надежди, от радост и печал, сполука и несполука, делнични случки и драматични мигове. И постепенно добива очертания един пъстър свят от преплетени съдби, покълнал в пазвите на благодатна долина, която повече от столетие преди заселването ѝ испански ефрейтор, преследващ индианци, в изблик на възхита и благоговение нарекъл Лас пастурас дел сиело.

Своеобразна сбирка от житейски истории на фермери, които вдъхновяват така, както може да вдъхнови само история, написана от гения на американската литература!

Читателят познава Стайнбек от ненадминатите му шедьоври „Зимата на нашето недоволство“, „За мишките и хората“, „Улица Консервна“ , „Благодатният четвъртък“ , „На изток от Рая“.

Джон Стайнбек (1902-1968) е роден в калифорнийския град Салинас, където живеят повечето от незабравимите му герои. Той е запознат от първа ръка с тежкия труд на американските фермери и работници от началото на миналия век, защото самият е бил такъв, преди да започне да се изявява като журналист. През 1935 г. публикува първия си роман - „Тортила Флет“, и незабавно се обвива с литературна слава. Той е автор на повече от 25 романа, а през 1962 г. става лауреат на Нобеловата награда за литература. При връчването на наградата Нобеловият комитет изтъква, че със „Зимата на нашето недоволство“ Стайнбек „се завръща с безпристрастния си инстинкт за истински американското на позициите на независим поборник за истината“.