Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Непорочните самоубийства

Непорочните самоубийства

Друга проза  / 

Според "Обзървър" Непорочните самоубийства" е един от най-добре написаните романи от много години насам - "Спасителят в ръжта" на нашето време.

Към пълното описание и видео

13.9 BGN Цена:
13.90лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Анна

Номер на продукт:

BKBKN000157

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 07.12

Непорочните самоубийства

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 240
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • Език: Български
  • ISBN: 9789544917067
  • Жанрове: Съвременни

Според "Обзървър" Непорочните самоубийства" е един от най-добре написаните романи от много години насам - "Спасителят в ръжта" на нашето време. Това е първият роман на Джефри Юдженидис, роден през 1960 г. в Детройт, потомък на гръцки и ирландски имигранти. Преведен е на 15 езика. Книгата, както и едноименната екранизация на София Копола, придобиват култов статус отвъд океана.

Вторият роман на Юдженидис и засега последен - "Мидълсекс" печели Пулицър - най-престижната американска награда за художествена литература за 2003 г.

Джефри Юдженидис

Той е знаково литературно име, което създава усещане за нещо необикновено – и точно такива са романите му.

Още с дебюта си Непорочните самоубийства ни показа, че няма да се съобразява с правила и забрани, смело описвайки последователната смърт на пет сестри, докато кварталът около тях ужасен, но пасивен, следи драмата. Още по-голям фурор направи огромната, писана девет години, Мидълсекс: историята на САЩ през XX век през погледа на едно гръцко семейство, обогатена с нетрадиционната сексуалност на главната героиня, превръща книгата в събитие и неслучайно именно тя получи „Пулицър“ за 2003 г.

Третата му книга – Брачна фабула, предизвика по-скоро смесени чувства у феновете, които чакаха дълго за нейното излизане, но и в нея проникновеното перо на автора е в стихията си.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Четенето на Юдженидис е като надзърване в кладенец в летен ден. Доближаваш се, отместваш закованите отгоре дъски – прогнили табута – и се надвесваш над отвора. Далеч отдолу лъхва те смразяващ хлад, а темето ти е изгаряно от слънчевата жар. Тялото е объркано, няма на какво да се опре, за да знае кое точно чувства – дали студ или горещина. Завърташ макарата с провисналата към тъмнината верига. Тя мрачно, скрибуцайки, се завърта и нещо започва да се изкачва към теб. Вода долу едва ли има. Но кофата не е празна, а препълнена, тежка като мъката на младо момиче. Ето, наближава. Ще пиеш ли дъното?

    След помитащата и смазваща “Мидълсекс” не смеех доста време да посегна към“Непорочните самоубийства”. Чист читателски инстинкт на самосъхранение. Но има моменти, в които предпочиташ да си сложиш клуп на шията и да зачетеш това, което те плаши, отколкото да останеш в реалността дори и секунда повече. Ритваш стола под себе си и се оставяш в ръцете на категорично един от най-добрите съвременни автори.

   Виж още.

Ревю от Аз чета

Аз чета

„Непорочните самоубийства“ е сравнена от Observer със „Спасителят в ръжта“ на Селинджър. Съгласна съм, но бих допълнила, че това е „Спасителят…“ за момичета. Макар че историята е разказана от гледната точка на група момчета, които вече, отдавна пораснали, все още не могат да разгадаят мистерията, белязала съзряването им, това е книга за момичета. И какво момчетата знаят за момичетата.

Откъде да започна? В целия текст на романа няма нито една излишна дума. Всичко си е на мястото, всичко означава нещо и малко по малко изграждат картината на живота на сестрите Лисбън, които се опитват да живеят и съзряват под похлупака на родителската грижа на една твърде строга майка и един твърде безхарактерен баща. Описани като почти перфектното семейство, толкова нормални, че чак е зловещо. Предчувствие? Тихичък, безмълвен вик за помощ? Момчетата не чуват нищо такова. Те копнеят, копнеят за момичетата Лисбън, чиито живот сглобяват след смъртта им като кледоскоп от парченца минало – кичур коса, изветряло червило, разпердушинен момичешки дневник, откраднат в пристъп на безумен кураж сутиен…

Някои читатели биха обвинили религиозността на госпожа Лисбън за начина, по който се развива съдбата на децата й, но за мен тя не е вярваща откачалка, а средностатистическа американска домакиня със страх от Бога, който е повече показен, неделен аксесоар към каритнката на перфектното семейство. Деспотичният начин, по който тя се отнася с дъщерите си е породен по-скоро от страх – как се контролират пет момичета, чиито хормонални цикли са съвсем синхронизирани и чиято възраст е толкова близка, че те се сливат сякаш в едно същество? А има родители, и госпожа Лисбън е от тях, които гледат на децата си като на своя собственост. Собственост, която трябва да се контролира, която няма право да мисли, чувства и мечтае за нещо различно от разумното, разрешеното, благоприличното.

Както във всяка приказка, първата крачка прави най-малката – Сесилия, намерена с прерязани вени и спасена, само за да довърши започнатото няколко седмици по-късно, докато всички се преструват, че всичко е нормално. Всъщност нищо не е нормално и всичко е толкова далеч от нормалното, че е преминало границата на ужаса и вече е просто тъжно. Отчайващо тъжно. Колкото повече момичетата се опитват да поемат глътка въздух, толкова повече затягат обръча на изолацията около тях. Накрая става толкова тясно, че собственият им дом се превръща от затвор, в който все пак се е живеело, в гробница. Можете ли да си представите толкова младост, погребана жива в една разпадаща се къща?! Как са се уговорили, какво са направили, как са си разпределили приспивателните, въжето, изгорелите газове четирите момичета никога не става ясно. Ясно е само, че са решили да умрат – така и така не живеят.

Виж още

Ревюта на наши потребители за Непорочните самоубийства

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран