И тогава стигнахме края

Ферис брилянтно улавя аквариумната атмосфера на съвременния офисен живот, където не се случва нищо особено и съответно и най-незначителните събития придобиват огромно значение... Гласът на разказвача (в сложното за изпълнение първо лице множествено число) е непогрешим и превръща романа в шедьовър на тон и настроение.

Гениалността на книгата е, че всичко звучи съвсем истинско - четеш за поредните дребнави офисни машинации и си казваш: „Та аз работя точно с такива хора“, и същевременно е пример за изключително изкусно писателско майсторство. Наистина, дори да не обичате книги, купете си тази и я прочетете. Ще се напикаете от смях.

♦  ♦  ♦

Джошуа Ферис завършва Университета на щата Айова през 1996 г. с бакалавърска степен по английски език и философия. След това се премества в Чикаго и работи известно вре- ме в рекламна агенция, преди да получи магистърската си степен по творческо писане от Университета на Калифорния Ървайн. Първият му роман „И тогава стигнахме края“ (2007) е финалист за Националната награда за литература на САЩ и печели наградата за дебют PEN/Hemingway и наградата Discover на книжарници Барнз енд Ноубъл. Издадена е на двадесет и шест езика.

През 2010 излиза втората му книга „The Unnamed“, а третият му роман,  „To Rise Again at a Decent Hour“ е публикуван през 2014 г.  През същата година (първата, в която до кандидатстване се допускат американски автори) влиза в краткия списък на наградата „Man Booker“. Романът спечелва и наградата за млади писатели „Dylan Tomas“. През 2010 г. е обявен от The New Yorker за „един от най-добрите 20 писатели под 40-годишна възраст, живеещи в САЩ“. Негови текстове са публикувани в The New Yorker, Granta, Tin House и Best American Short Stories. Живее в Ню Йорк.