Лесната лъжа. Из „Безусловна вярност“ от Джеймс Коми

B „Бeзycлoвнa вяpнocт“ бившият директор на ФБР Джeймc Koми cпoдeля нeизвecтни дo мoмeнтa лични пpeживявaния зa няĸoи oт нaй-инфapĸтнитe cитyaции в ĸapиepaтa cи пpeз пocлeднитe двe дeceтилeтия ĸaтo cлyжитeл нa aмepиĸaнcĸoтo пpaвитeлcтвo, дaвa пpимepи ĸaĸвo пpeдcтaвлявa и в ĸaĸвo ce пpoявявa eтичнoтo лидepcтвo и ĸaĸ тo cпocoбcтвa зa взeмaнeтo нa пpaвилни peшeния. Прочетете един от най-емблематичните моменти в книгата в този откъс от главата „Лесната лъжа“, предоставен ни ексклузивно от издателство Locus. 

Всяка година известен брой хора стават обект на съдебно преследване за сделки с използване на вътрешна информация. Няколко човека, облечени в хубави костюми и с белезници на ръцете, минават пред камерите и влизат в съда, но техните дела обикновено протичат почти незабелязано, освен за финансовата преса. Ала през януари 2002 г. това беше на път да се промени, когато на бюрото ми в Манхатънската федерална прокуратура се озова дело за една малко известна биотехнологична компания с един много известен акционер.

В края на 2001 г. Сам Уаксал, собственик на компанията ImClone, продава всичките си акции, обхванат от паника, след като научил, че регулаторните органи ще откажат да дадат разрешение за производството на ново чудодейно лекарство на ImClone. Проблемът в случая бил, че за разлика от мистър Уаксал, широката общественост не знаела нищо за този отказ. По закон един главен изпълнителен директор не може просто така да продаде акциите си, когато научи нещо важно, за което обикновените акционери нямат никаква представа. Това представлява сделка с използване на вътрешна информация. Поведението на Уаксал било равносилно на самозапалване пред правоприлагащите институции. Нямаше никакво съмнение, че е виновен и срещу него трябва да бъде повдигнато обвинение; оставаше разследващите да си отговорят на въпроса дали някой друг, който е продал акциите си след Коледа на 2001 г., е направил това въз основа на важна информация, неизвестна на обществеността.

Тъй като продажбата беше извършена в Манхатън, който се намираше под моя юрисдикция, събрах звезден екип от помощник федерални прокурори, който да ми помогне при провеждане на разследването. Мой заместник беше Дейвид Кели, прокурор от кариерата и близък приятел. Шефът на криминалния отдел Карън Сиймор, която наблюдаваше всички прокурори в службата, беше друг дългогодишен приятел и бивш прокурор. Бях я убедил да се откаже от партньорството си в голяма адвокатска кантора на Уолстрийт, за да ми помага в ръководенето на прокуратурата. Тримата бяхме стари приятели и заедно обмисляхме всички трудни решения – като се смеехме, дразнехме се един друг и спорехме. Ценях ги, защото винаги ми казваха истината, дори когато си мислех, че знам всичко.

Опасността във всяка организация, особено такава, изградена на принципа на йерархията, е, че се създава среда, която задушава различните възгледи и не насърчава споделянето на искрени мнения. Това може бързо да доведе до атмосфера на заблуда и измама. А склонността към твърде голяма самоувереност у един лидер, потискаща неговата скромност, може да доведе до опасно самодоволство за сметка на останалите. Това беше един от главните фактори за краха на Мафията в Ню Йорк. А по ирония на съдбата, това беше съществена слабост на федералната прокуратура, ръководена от Джулиани, която разби Мафията. Полагах всички усилия да не забравям това сега, когато бях заел поста на Джулиани.

На мен се падаше да изградя подходяща работна среда във федералната прокуратура в съответствие с моите разбирания, почиващи на уроците, научени от Джулиани и Фейхи, която да извади на показ най-доброто в нашия екип. Заех се с осъществяването на тази задача още от първия ден. Докато бях главен федерален прокурор, назначих на работа около петдесет нови прокурори и бях до всеки един от тях, когато полагаха клетва при встъпването си в длъжност. Предлагах им да доведат и семействата си. Казвах им, че когато се изправят и заявят, че представляват Съединените американски щати, ще се случи нещо удивително – хора, които те изобщо не познаваха, щяха да повярват на казаното от тях. Обяснявах им, че макар да не желаех да ги лишавам от илюзиите им, това щеше да се случи не заради самите тях. То щеше да се случи благодарение на онези, които бяха работили в прокуратурата преди тях и благодарение на стотиците дадени и изпълнени обещания, на стотиците изречени истини и допуснати, но веднага поправени грешки, бяха изградили нещо, върху което те да стъпят. Наричах това „резервоар”.

Казвах им, че това е резервоар на доверие и авторитет, извоювани за тях от хора, които не познаваха и които отдавна ги нямаше. Резервоар, който прави възможно голяма част от доброто, извършвано от институцията, за която работят. Забележителен дар. Обяснявах на тези млади юристи с блеснал поглед, че като всеки голям дар, той е съпроводен с отговорност, с тържествен обет да пазят и защитават резервоара и да го предадат на онези, които дойдат след тях, също толкова пълен, колкото са го получили, а може би дори още по-пълен. Обяснявах им, че проблемът при резервоарите е продължителното време, необходимо да бъдат напълнени, но че могат да се изпразнят само заради една дупчица на дъното им. Постъпките на един човек могат да разрушат онова, което стотици хора са градили в продължение на години.

„Бeзycлoвнa вяpнocт“ на Джeймc Koми излиза на 28 юни, а само сега можете да направите предварителна поръчка с 10% отстъпка тук.