Не трябва ли да е прогноза за времето през януари? Разбира се, че не.
Януари сега е една застинала непредвидимост. Понеже съм любител на игрите с времето, реших да си подаря книги, които в рамките на няколко зимни дни да ми вдъхнат преживявания за повече от един живот и така да оцветят моята януарска метаморфоза.
Стриктно по Ницше метаморфозата на човешкия дух преминава през три етапа облечени в образа на: Камилата – покорството на духа; Лъвът – непокорството на духа; Детето – невинността, изчистването, забравата, веселостта, новото начало.
Облеклото на моята метаморфоза е малко по-различно – книжно и с такъв заряд на историите, който се отпечатва като мастило върху мислите поне до средата на годината. Дотогава съм убедена, че жаждата за приключения ще ме е отвела в далечни книжни територии, но тези няма да забравя. Те са моето начало. Сега хващам за ръка вниманието ти и те отвеждам към тези разкошни светове, сътворени върху хартия.
- Ървин Д. Ялом – Лъжи на дивана
ИК „Колибри“
Мека корица
Страници: 464
Превод: Анелия Николова
Дата на издаване: 4 януари, 2016Неслучайно споменах Ницше, все пак американецът Ървин Д. Ялом е автор на романа „Когато Ницше плака“, но сълзите ни отвеждат към ново хоризонтално положение на човешката природа, което е класна провокация към всеки влязъл в досег с този психоаналитичен специалитет.
Формата е идеален триъгълник, структуриран благодарение на трима психоаналитици, които са в различна възрастова група. Зрелият Сиймор Тротър, който е уважаван в професионалното поприще, но етичните възгледи понякога се прекланят пред емоциите. Специално неговите, които се проявяват към пациентката му, наклоняват везната към границата на предела, който може да съпоставиш с твоя Аз и интерсубективността на моралното му развитие заради взаимоотношенията с хората. Отличителният белег е привързаността към парите на втория психоаналитик Маршал Страйдър, която го отвежда до крайна форма на арогантност. Амбициозният млад Ърнест Лаш, сякаш съществуващ, за да оцелеят пациентите му, но дали кислородната маска, която им дава, всъщност не ги задушава? В кутията с изненади има щипка от всеки човешки бич, скрит дълбоко в главите ни.
Лъжи на дивана понякога съм си позволявала да изричам и аз, но тази книга беше моя компания в леглото и директно под горещите завивки мога да заявя, че си заслужава да посети всеки креват, който приютява добър читател. Перспективата е тихата критика към даване на готови ценности и разбирания за света, които не са верифицирани. По-високата степен на осъзнатост, която е постигната в самота, трябва да бъде утвърдително подложена на проверка в присъствието на други, които са се насочили в отговорите отвъд робския тип мислене. Това поражда стремежа към приятелство със сходни индивиди, а също така обръща ролите между лекуващ-пациент, защото всички сме човешки същества, притежаващи странности, слабости и сили, постоянно променящи своята същност под ръководството на уникалната ни психика, отпиваща глътки покорство след проверка на собствените ѝ проблеми. Проблеми, които потискат ежедневието, както камила носи товар.
- Борис Акунин – Планета вода
ИК „Еднорог“
Мека корица
Страници: 496
Превод: Денис Коробко
Дата на издаване: 2016Помните ли триъгълника? Сега до него долепяме нов, който превръща формата в шестоъгълник. Тримата психоаналитици на Ялом при Акунин изменят същността си в тpи нeвepoятни paзcлeдвaния нa детектива Epacт Πeтpoвич. Борис Акунин е химера, чието писателско тяло представлява класически руски стил, опашка, обвързана със завършената японска филология и глава на феникс, която гори ярко, приковаваща всеки дъх към себе си. Завърших книгата малко ядосана на себе си заради скептицизма, който плахо отказваше да се довери на поднесената Планета вода. Не очаквах наистина да посетя нова планета, защото е част от историко-криминалните повести за приключенията на Ераст Фандорин, които не съм следяла стриктно. Тук всяко от разследванията има отделна тема, класифицирани от автора в три повести – „тexнoĸpaтcĸa“, „нocтaлгичнa“ и „идиoтcĸa“. Акцентът се пада върху един следовател, който се преобразява в коренно различен при всяка от историите. Едновременно с това остава себе си, но по-усъвършенстван заради преживяванията, които се наслагват по него.
Това, което обединява духа, е общата тема за стихията вода. Първо идва океанът на тайните, втората история е като река на забравата, където миналото отказва да се е случило само веднъж и дави героя в носталгия, а третата история е за психологическия дуел между детектив и престъпник. Кой ще се окаже кристално езеро или кална локва?
Действието се развива през двaдесети вeĸ, изпълнен с горчилката от събитията, случили се през периода и захранен с надеждите за спокойствие и хармония. Epacт Πeтpoвич започва своето приключение пo cвeта, за да намери себе си, нo изпада в постоянни сблъсъци с oзaдaчaвaщи cъбития и зaплeтeни пpecтъплeния, ĸoитo водят към професионално изкривяване и неспособност да се откажеш от занаята, стаен в теб по-устойчиво от всичко друго.
Всеки ред от тази книга е път, осеян с вътрешни конфликти – нуждата да победиш злото в себе си, което е възможно единствено с намиране и изчистване на злото отвъд самия теб. Зарядът е приключенски, но не само положително. Въпреки изпадането в политически размишления по-важен е акцентът върху потресаващите събития, чертаещи човешка реакция.
Петрович пътува заедно с нас и ни въвежда в жестокости, ĸoитo могат да доведат един разумен човек до колапс. Сюжетът се завърта от злокобен остров сред Aтлaнтичecĸия oĸeaн, през руската провинция, до влаков обир в Полша. Мотивите да разнищва неправдата всеки път са различни – садизъм, любов, съдбовност.
Книгата е криминален подреден хаос с постмодернистичен обяд, а за десерт получаваме разпад на социални форми и ценностни ориентири. Какво ще има за вечеря зависи от нас.
- Хосе Карлос Сомоса – Тетрамерон
ИК „Колибри“
Мека корица
Страници: 244
Превод: Захари Омайников
Дата на издаване: 7 декември 2015
Испански автор отново навигира метаморфозата на януарското ми съществуване със своите многовариантни идеи. Сомоса сяда тайнствено срещу нас и в произведението, което ни представя, откриваме огнена наивност и приказна опасност. Многолицевият Тетрамерон всъщност се разрязва на четири, колкото е броят на разказвачите в книгата. Историите, които достигат до нас, са като стилизирана фигура на Матрьошка. Всяка следваща е по-малко, но концентрирано зрънце на истината за човешките дълбини, които са непредвидими, но прецизно се очертава възможността да бъде разнищена всяка недостигната частичка от вселените, които крием под човешката си плът.
Главната героиня е момиче в крехка възраст, наречена Соледад. Тя успява с едно докосване да ме отдели от Самотата, въпреки че носи нейното име. Ако досега сме имали „Алиса в страната на чудесата“, то сега имаме „Соледад в готическата острота на мистерията“. Интригата стартира плътно и с усета за тъмнина, когато съвсем случайно малката попада на четиримата разказвачи – плашещият господин Формас, мелодичният Епископ, особената госпожа Лефо и мълчаливата госпожа Гуин. Всяка от притчите им има скрити значения и си играе с фантазията на ума, а териториите им чисто географски ни запознават с шармантни детайли от Кения до Пирея. И докато при Акунин имаме Лъвът – непокорството на духа, който се впуска в приключение след приключение, за да укроти себе си, то тук имаме Детето – невинността, изчистването, забравата, веселостта, новото начало. Толкова много смях. Такава колаборация между поднесения разказ и реакцията на малкото момиче, което зрее пред очите, заедно с откъсващите се листенца от нашите собствени клони. Чувството за растеж е невероятно, защото никога не трябва да забравяме, че опасността е малко огледало, което отразява теб.
Благодаря ти, че изслуша моето пътуване и метаморфоза на духа. Сега, нова, заедно с всички детайли от тези кутии богатство аз държа в ръка малко огледалце, усмихвам се и променям живота с всяка крачка. Направи го и ти!
Направи го и ти!
Остави коментар