За късата клечка и съдбата

Книгата е разговор между Мирела Костадинова и художника Калин Николов. Роден през 1956 г., неговото поколение се втурва със страст към културата, но е трябвало да мине през „лицензираното одобрение“, опитомяващо всяка неконвенционалност. Разграничил се от това, няколко десетилетия Калин Николов е бил художник с „отнета практика“, или както се оказва: преди всичко художник за приятелите си. Изследовател на творчеството на забравени или забранени художници, преподавател и музеен работник, автор на книги и каталози, оформител на много издания, на рисунки и провокативни карикатури, шаржове, комикси...

Нужен за ъндърграунда човек. Пример на постоянно аутсайдерство. Но защо е такъв? Едно е сигурно – по-често е изтеглял късата клечка. За себе си казва: „Моите приятели и аз постепенно приемахме, че страхът не съществува. Днес, когато останах без повечето от тях, се надявам единствено на това, да опазя тази ни мисъл: страхът не е по-силен от нас.“