Всекидневното нищо

„Тя идва от остров, който искаше да построи рая...“

Така започва и завършва романът „Всекидневното нищо“ (La Nada Cotidiana), в който Сое Валдес рисува съвременна Куба по начин, който предизвика Фидел Кастро да обявяви писателката за един от най-големите “врагове на революцията”, наред с други двама класици на кубинската проза, Гийермо Кабрера Инфанте и Рейналдо Аренас.

Повествованието в този увлекателен роман води главната героиня Йокандра, която търси спасение от заобикалящия я абсурд в писането и секса. Гласът на разказвачката, родена в същата година като авторката, поражда подозрение в автобиографичност, подкрепено и от признанието на Валдес, че “Всекидневното нищо” е нейният “роман-катарзис”. 

Без патетика Валдес прониква до “нищо”-то, кухотата и безсмислието, превърнати в същност и реалност във всекидневието й на острова. Единственият начин да преживееш подобна нищета се оказва иронията. Героинята на Валдес не е революционерка; тя просто търси спасение от обкръжаващия я кошмар. В хода на сюжета еротичната страст се превръща в писане и писането – в страст. 

Комбинацията от еротика и литературна ирония се оказват спасителния сал, върху който героинята преодолява омерзението. Валдес описва серията връзки на Йокандра с алегоричните образи на измамния писател Предателя, режисьора Нихилист, естетът Рис и най-добрия й приятел Червея (обидно название за непатриотите). За Йокандра двуполюсността на Куба се изразява най-ярко в алегоричния й двойнствен сексуален живот: тя редува нощите с „Нихилиста” (когото истински обича и с който изживява дълги, детайлно описани сексуални наслади) с тези, прекарани с „Предателя” (бившият й съпруг, когото иска да унижи). Изправена пред такъв мрачен избор, у Йокандра се възражда и сатиричната й природа, а също и стремежът й да се утвърди като писател (романът завършва със същата мисъл, с която започва, а тя се чуди дали тя създава думите или те нея).

♦  ♦  ♦

Сое Валдес е родена в Хавана през 1959 г. Работила е в кубинската делегация към ЮНЕСКО, а от 1984 г. до 1988 г. към културния отдел на кубинското посолство в Париж. От 1990 г. до 1995 г. е редактор на списание Cine Cubano и автор на киносценарии.

Пише романа си La nada cotidiana между 1993 г. и 1994 г., докато живее в Хавана и моли свой познат журналист да изнесе тайно ръкописа извън Куба. През 1995 г. книгата излиза в Париж и се превръща в събитие за френския литературен живот. След публикуването на романа Валдес живее в изгнание в Париж заедно със съпруга си и дъщеря си.

Носител е на множество престижни литературни награди, сред които Premio Planeta през 1996 г. за романа Te di la vida entera.

Последният ѝ засега роман е La cazadora de astros (2007).