Марко Семов в паметта на съвременниците (твърди корици)

Рядко съм срещал човек, толкова влюбен в родното място, в селото, където е живял, в реката, където лятно време се е къпал. Видима! Какво име - огледало!

Системно, дълго и последователно Марко Семов води битки, за да докаже правото на народопсихологията да бъде самостоятелна наука. Можем да приемем, че неговият тритомен труд до голяма степен слага точка на този безсмислен спор. Тя е огледало, в което всеки българин - от президента, до последния селянин - могат да се видят, да се оценят и съпоставят с останалите...

Не искам да бъда пророк, но много книги и достижения ще се забравят, творческите проникновения в характера и тайнствата на българина, които проф. Марко Семов направи в “Българска народопсихология”, ще останат!

Най-много ме е корил, че ние - историците, сме длъжници на земляците му, на онези, които побиха знаме над Острец и връх Бабан по време на Априлското въстание, на потулваната в историята местна знаменоска Стояна Драгневска. И сега в съзнанието ми звучат камбаните от разказа му “Надпяване на камбаните” - пред празника, в който ще има гърмеж на пушки, ще се веят знамена, ще се лее кръв и ще падат глави. Този Марков разказ бих включил в една бъдеща христоматия за Априлското въстание - наред с класиката на Иван Вазов, Захари Стоянов, Константин Величков.

Марко Семов носеше както в творчеството си, така и в обществените си прояви, мисията на един прероден народен възрожденец!

Марко Семов не беше еднозначен човек. Най-добре го характеризира съпругата му Анастасия, която с една дума бе отговорила в едно интервю - “труден”. И на следващия въпрос - как се живее с подобен съпруг, бе казала - “интересно”.

Марко Семов беше мъж във всичко. И като мъж си отиде!