Владо Тодоров – генералът разузнавач

О.з. генерал-лейтенант Владимир (Владо) Тодоров Николов е роден на 30 август 1925 г. в село Мокрен, община Котел, Сливенска област. Основното си образование завършва в родното си село, а гимназия в Котел. Активен член на Работническия младежки съюз (РМС), изключен по политически причини от гимназията.

През 1943 г. е ятак на сливенския партизански отряд „Съби Димитров", преименуван впоследствие на „Смърт на фашизма", за което е арестуващ инквизиран и осъден на 15 години лишаване от свобода. От Сливенския затвор излиза на 9 септември 1944 г. и става организационен секретар на РМС в Котел. От 1947 г. работи в контраразузнавателните органи на Държавна сигурност в Бургас, Варна, Добрич и София. През 1952 г. завършва едногодишна школа на КГБ, а през 1964 г. - Академията за обществени науки в Москва.

От 1965 г. работи във външнополитическото разузнаване. През 1968 г. е изпратен на задгранична работа във ФРГ под прикритието на консул във Франкфурт на Майн. От 1972 г. е зам.-началник, от 1977 г. първи зам.-началник, а от 1986 -1990 г. началник на Първо главно управление на Държавна сигурност. От 1976 г. е генерал-майор, а от 1985 г. генерал-лейтенант. Носител е на много български и чуждестранни държавни отличия.

През 1992 г. е осъден на 10 месеца лишаване от свобода заради унищожаването на архивни материали на писателя емигрант Георги Марков, съхранявани в Държавна сигурност. Председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса от основаването и през 1995 г., а от 2001 до смъртта му през 2012 г. е неин почетен председател.

Генерал Владо Тодоров е женен, има син, дъщеря и пет внучета.