Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай

Обратно към всички
to-chast-parva-tvardi-koritsi-1

То – част първа

Бард  / 

Те бяха седмина, все още деца, когато за първи път се сблъскаха с ужаса. Сега са пораснали мъже и жени, впуснали се по широкия свят в търсене на успех и щастие. Ала никой от тях не може да устои на силата, която ги тегли обратно в Дери, Мейн, където ще се изправят пред ужас без край и едно зло без име. Кое е то? Прочетете „То“ и ще разберете... ако ви стиска!

Към пълното описание и видео

25 BGN Цена:
25.-лв.
Купи
Добави в любими Любим продукт на: Мартин Григоров , taytay и 10 други

Номер на продукт:

BKBKF001062

Наличност:

На склад Може да е при вас на: 24.09

То – част първа

Ключови характеристики

  • Корица:Твърда
  • Брой страници:560
  • Общи:Преводна литература
  • Година:2017
  • Националност:Американска
  • Вид:Роман
  • Баркод:9789545841712
  • ISBN:9789545841712
  • Жанрове:Модерна класика, Хорър
  • Тегло:1 kg


И ти ще се рееш...

Те бяха седмина, все още деца, когато за първи път се сблъскаха с ужаса. Сега са пораснали мъже и жени, впуснали се по широкия свят в търсене на успех и щастие. Ала никой от тях не може да устои на силата, която ги тегли обратно в Дери, Мейн, където ще се изправят пред ужас без край и едно зло без име. Кое е то? Прочетете „То“ и ще разберете... ако ви стиска!

 

Откъс

Първа глава

След наводнението (1957)

1.

Ужасът, който нямаше да свърши още двадесет и осем години – ако изобщо някога свършеше, – започна, доколкото ми е известно, с едно корабче от вестникарска хартия, плаващо в придошлата от пороя канавка.

Корабчето подскачаше, люшкаше се, пак се изправяше, храбро се гмуркаше в коварни водовъртежи и продължаваше пътя си по Уичъм Стрийт към светофара на кръстовището с Джаксън Стрийт. В този есенен следобед на 1957 година разноцветните лампи на светофара бяха помръкнали и от четирите страни, също както бяха помръкнали всички къщи наоколо. Вече цяла седмица валеше като из ведро, а преди два дни налетяха и ветровете. Повечето квартали на Дери бяха останали без ток и техниците още не бяха успели да възстановят електроснабдяването.

Подир корабчето радостно тичаше малко момченце с жълт дъждобран и червени галоши. Дъждът още не бе спрял, но най-сетне отслабваше. Капките барабаняха по жълтата качулка на дъждобрана като по тенекиен покрив... уютен, почти приспивен звук. Момченцето с дъждобрана се казваше Джордж Денброу. Беше на шест години. Брат му Уилям, известен на повечето хлапета от прогимназията в Дери (а дори и на учителите, макар че никога не биха го нарекли така) под прозвището Бил Пелтека, си беше у дома и се мъчеше да доизкашля последните останки от грипа, който го мъчеше вече цяла седмица. В онази есен на 1957, осем месеца преди последния сблъсък, Бил Пелтека бе десетгодишен.

Именно Бил бе направил корабчето, подир което тичаше Джордж. Изработи го седнал в леглото, подпрял гръб на купчина възглавници, докато майка им свиреше На Елизе на пианото във всекидневната, а дъждът неуморно чукаше по прозорците на спалнята.

По-надолу, недалеч от кръстовището и помръкналия светофар, Уичъм Стрийт беше преградена с варели и четири оранжеви дъсчени бариери. На всяка от бариерите беше изписано: ОБЩИНСКО БЛАГОУСТРОЙСТВО – ДЕРИ. Отвъд тях пороят се разливаше извън канавките, задръстени с клони, камъни и купища лепкави есенни листа. Отначало водата бе впила пръсти в уличното покритие, сетне бе взела алчно да го отмъква шепа подир шепа – това стана на третия ден от началото на дъждовете. На четвъртия ден кипналите струи мъкнеха през пресечката на Уичъм и Джаксън Стрийт цели парчета асфалт като миниатюрни салове. По това време мнозина граждани на Дери вече почваха нервно да се шегуват, че май ще трябва да последват примера на стареца Ной. Работниците от общинското благоустройство успяха да запазят Джаксън Стрийт проходима, но по Уичъм Стрийт движението бе невъзможно от бариерите чак до центъра на градчето.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Седем деца, всяко уникално по своему, но с обща черта – аутсайдери са, тероризирани от хулиганите в родния им град Дери. Серия убийства на техни връстници разбунват града (но не твърде много), докато Кинг малко по малко ни разкрива зловещата тайна – чудовище, често в образа на клоун, което на определени цикли избива малки дечица и се храни с тях. Паралелно действието се развива и 27 години по-късно, когато порасналите деца – очевидно оцелели – се връщат в Дери, за да започнат битката наново и малко помалко пълната им амнезия за събитията от детството им започва да изчезва. Припомнят си имена, случки, победи, поражения… миналото ги връхлита като товарен влак и не всеки от тях понася това.

Читателят прелита през време и пространство, но Кинг вече е наистина Писател – почти всичките му най-велики романи са вече написани – и знае как да го накара да лети сред мрачните дълбини на фантазията му… А там има кошмари, само кошмари…

Прочетете цялто ревю.

Ревюта на наши потребители за То – част първа

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран