Приносът на българските хореографи за сценичното пресъздаване на народните танци (1951-2001 година)

Танцът заема достойно място сред останалите изкуства. Той е едно от най-масовите видове творчество по сила, дълбочина на въздействие и широта на обхвата на жизнените явления.
Танците на българина са от най-ярките и масови прояви на неговото художествено творчество, създадени от творческия му гений в продължение на стотици години.
От ранна възраст до дълбока старост българинът е играел с увлечение своите танци - на празници, събори, домашни тържества, през почивките по време на работа на полето, като е давал своя принос за развитието и обогатяването им. Така постепенно с общите усилия на народа-творец хората и игрите са достигнали до наши дни в ярки национални и самобитни форми. Танцовите движения в тях са много сложни, разнообразни, изразителни, въздействащи и нямат аналог в културата на нито един друг народ по света.
Българските хореографи отразяват в своето творчество това наше невероятно национално танцово богатство. На сцената в специфични танцови форми ние виждаме тяхното умение да разкриват богатата душевност на нашия народ.
В тази книга, която е първа по рода си в България, се обръща внимание на творчеството на най-изтъкнатите български творци, които имат най-големи заслуги към националната ни култура.
Книгата е насочена към различни поколения професионалисти и любители на танцовото изкуство - хореографи, студенти, самодейци, както и към граждани, които искат да научат повече за българския народен танц.