Списъци

Списък за баща ми

шумът от чупене на лешници на орехи
ударите върху месото преди да се превърне в пържола
силното мъжко ръкостискане
играта на тенис футбол карането на ски
тананикането и подсвиркването
равнодушните разбирания за парите
честността спрямо хората
желанието да помогне когато може
непринудеността с която върши прости и сложни неща
детската почуда в погледа му когато се изненадва
силният смях силното кихане
и
тишината в която чете на леглото
и за мое съжаление остарява

Стефан Иванов е надеждата на младата българска поезия според Тома Марков, Силвия Чолева и Мартин Карбовски. Това е третата му книга с поезия след „4 секунди лилаво” и „Гинсбърг срещу Буковски в публиката”.

Това е поезия с автентичен, сериозен, откровен и оригинален глас, който може да каже, покаже и разкаже много неща, хора и истории, дори и с прекалено малко думи. Проверете, че списъците са нещо много повече от просто изреждане.

„Стефан Иванов изпитва силни чувства, но нарочно щади от тях своите стихотворения. Неговият фин лирически Аз е пределно раним, но предпочита да показва досада от света. Често разточителните като обем текстове са изградени от погледите на Стефан – последователност от кадри, не, от списъци на детайли, чиято критична маса в един момент отлепя напечатаното от страницата.

Младият поет безспорно е най-”бавният” автор между представителите на т.нар. “бърза литература” и това придава на творбите му урбанистичен унес, вид на неспокойно съновидение, приплъзващо се изпод вратата на реалността към нас.”
Марин Бодаков