Аерофобия

‌„Тази книга не обяснява страха от летене. Не го затвърждава, нито го отрича. Вдишва го дълбоко и после го издиша. А след това го обича очи в очи. Измагьосва му приспособления за меко приземяване. И - след цялата тази романтична процедура, подобаващо нежно го хваща с два пръста и го мят през прозореца на самолета. После си слага един парашут на гърба и скача.  Забравя за въженцето. Такава си е. Пада на меко обаче. Познайте върху кого.“ 

Кристина Станкова 

 

„Пише мъдро, а е млада до небето. Скоро идеята какво би подхождало като визия към стиховете ѝ, сама ми кацна на рамото. Така я видях и усетих - 5-сантиметрова птичка с огромно, биещо на бързи обороти сърце. Харесах я веднага. Много. Видях, че е млада, мечтателна и смислена. Чувствителна, плаха, но и уверена, че това, което иска да направи е животоспасяващо за нея – начин на себеизразяване и дишане, а без въздух не може “ 

Евгения Войнова

 

„Стиховете в нея са достатъчно жизнени, за да вперят предизвикателен поглед нагоре. Наблюдавайки как свиват гнездата си между пъстрите страници на "Аерофобия", аз дори оставам с впечатлението, че вече са готови да потърсят разбиране в наивната дълбочина на небето. И това, което е отвъд него. Там... някъде там... където се реят мислите и чувствата ни...“

Николай Генов

♦  ♦  ♦

Златина Тодорова е родена през 1994 година в София. Възпитаничка е на 9. Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“. През 2017 година завършва българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ с втора специалност руски език. Един от основателите на младежката поетична общност „Иначе писано“. Участвала е в четения към Националния литературен музей и Есенен салон за поезия. След отличаване в националния конкурс за поезия „Димитър Бояджиев“ 2017 нейни стихове са поместени в поетичния сборник „Прозрения“. „Аерофобия“ е дебютната ѝ стихосбирка.