Пълно описание на продукта
„Баладичен сериал“ е поредица от балади, в които митологични, библейски и приказни сюжети се интерпретират в светлината на човешките взаимоотношения и разбирания за света. Всяка от историите ни отвежда от нашия частен живот към вселенските цикли, за да изиграем това, което вече се е случвало, но което ни е съдено да опознаем и ние в отрязъка от собствения си тленен и неповторим живот.
Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно – музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко – и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от счупеното перо, а може би и от счупеното сърце, която вграждаме във всяко творчество, за да бъде то здраво и вечно.
Всички характеристики
| Категории | Книжарница Книги Поезия и пиеси |
|---|---|
| Автор | Людмила Костова |
| Издателство | Палимпсест |
| Година | 2023 |
| Издание | Мека корица |
| Брой страници | 216 |
| Вид продукт | Сборници, Стихове |
| Жанрове | Съвременна поезия |
| Език | Български |
|---|---|
| Националност | Българска |
| Размер на продукта | 15 x 21.6 x 1 cm |
| Баркод | 9786199148624 |
| ISBN | 9786199148624 |
| Размер на опаковката | 15 x 21.6 x 1 cm |
| Тегло | 0.2 kg |
На първо място това е повествованието. Във всяка от баладите има история, има фабула, която авторката разгръща пред нас – читателите. Лично за мен това е много ценно качество на литературното произведение, защото ми се струва много по-лесно да се създаде красив стих, стих изпълнен с прекрасни метафори, но неразказващ нищо, отколкото балада, която разказва прекрасна история.
Второ: Това е човешкият поглед върху героите в легендата /в приказката/. В „Баладичен сериал“ тези герои се преобразяват, трансформират се, показва се сякаш първообразът им, който е възникнал от самото човешко битие. Тезей не е Тезей, какъвто го познаваме. Минотавър не е Минотавърът, за който сме чели. Атина не е богинята на мъдростта и войната, за която знаем от древногръцката митология. Тези и десетките други образи са преобразени, като е преобърната легендата, даден ѝ е друг ракурс, направена е по-човешка. И в това, дори и разгледано само по себе си, има много творчество.
Трето: В „Баладичен сериал“ лириката е като оратория. В част от баладите авторката умело е вплела хор, който ту разговаря с героя, ту разговаря с нас самите – с читателите: Сякаш за да ни подскаже, че отговорите винаги са скрити в очевидното, но и да ни подтикне сами да открием тези отговори.
На четвърто място това е преплитането на героите, превръщането на един герой в друг, и в двамата в цялост: По същия начин, по който ние – човеците откриваме част от собствените си черти в някой друг. Сякаш авторката не спира да пита нас и своите герои: А кой си всъщност? – въпрос, зададен и от хора в баладата Тристан.
В заключение: Силно препоръчвам „Баладичен сериал“. Препоръчвам книгата не само заради баладите в нея, но и заради цялостното ѝ оформление, което дори и самостойно е баладично, само по себе си е повествователно: великолепна корица, плътен текст, предговор.