Българският постмодернизъм XXI-XXI в. Към философията на българската литература

Книгата обединява текстове, писани след монографичното изследване „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Събрани заедно, те конструират една цялостна теория на българския постмодернизъм, която работи едновременно в два плана, oчертава две основни тенденции. 

Първата преговаря един централен сюжет във „високия“ (класически) постмодернизъм от 1990-те години, състоял се главно в поезията. Изследвана е работата му с литературния канон и начинът, по който той дискутира националната философия на историята (Ани Илков, Златомир Златанов, колективните мистификации на „четворката“ от „Литературен вестник“). Изследват се механизмите, които го правят български в дълбинния, не в тривиалния смисъл на понятието. 

На второ място са изследвани някои основни промени от началото на XXI век, когато постмодернизмът навлиза в една нова, пост-фаза, главно под знака на романа. Тук интересът е съсредоточен около различни напрежения в романовия жанр: „Физика на тъгата“ и „Възвишение“; „Бежанци“ и „Законът/Разруха“. A cтопяването на дистанцията между постмодернизъм и масова култура поражда все повече въпроси. 

На част от тях авторът предлага свои отговори, като за целта изработва собствен оперативен инструментариум, въвежда нови теоретични концепти.

♦  ♦  ♦

Пламен Антов е роден на 12 август 1964 г. в Михайловград (Монтана). Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Пише поезия, белетристика, есета, литературоведски статии. литературен теоретик и историк, доц. д-р в Института за литература – БАН. Един от изтъкнатите познавачи на процесите в съвременната българска литература. Автор е на книгите: „Разпадащото се момче“ (1993); „Неандерталецът“ – поезия (1995); „Бягството на заека“ – белетристика (1996); „Венеция“ – поезия (1997); „Сантиментална география“ – поезия (2000); „Америките ни“ – поезия (2002), „Лисабон или Краят на поезията“ – поезия (2007). Издал е и голямо количество научни публикации, както и на монографичните изследвания „Яворов–Ботев: модернизъм и мит. Атавистичната памет на езика“ (2009) и „Поезията на 1990-те: Българско и постмодерно“ (2010). Сам активен писател, работещ в различни жанрове и причисляван към направлението на българския постмодернизъм.