Имаш въпроси? Виж контакти или посети помощ

Категории
0 0.-лв. Поръчай
Обратно към всички
Белова

Белова

Научна фантастика, фентъзи и хорър  / 

„Човек – това всъщност е съдбата. Винаги има нещо, което си способен да промениш. Но има и неща, които никога няма да извършиш – просто не си способен да го направиш.“

Към пълното описание и видео

Номер на продукт:

BKBKF000353

Наличност:

На склад при доставчик Може да е при вас на: 13.12

Белова

Ключови характеристики

  • Корица: Мека
  • Брой страници: 404
  • Препоръчано: Книголандия, Аз чета
  • ISBN: 9789547615205
  • Жанрове: Научна фантастика

Заплашително абсурдна ситуация!

В твоят апартамент живеят чужди хора...

Твоето работно място е заето от друг...

Не те познават нито приятелите ти, нито любимата жена...

Ти не съществуваш за света.

Някой те изтрива от него.

Кой и Защо! 

„Човек – това всъщност е съдбата. Винаги има нещо, което си способен да промениш. Но има и неща, които никога няма да извършиш – просто не си способен да го направиш.“

Кирил Максимов е „изтрит“ от реалността и става функционал-митничар. Посещава чужди светове. Впоследствие решава да се добере до истината – да научи кой все пак ръководи функционалите. Попада в Аркан, където започват да му оказват натиск, убиват любимата му Настя, приятелят му Котя се опитва да го убие, след като Кирил научава, че той е куратор.

След убийството на любимата му Настя от акушерката-функционал Наталия и схватката му с най-добрия му приятел Котя Кирил се впуска в бягство. Откъснал се от функцията си, той заминава за Харков, при функционала-митничар Василиса, която единствена може да му помогне. След като едва оцелява в студа на Янус, той е спасен от приятеля си, куратор, Котя. Котя, Илан и Кирил решават да разкрият кой стои зад мрежата на функционалите и кой е създал Веригата от светове, за да се освободят от властта им. Кирил отива на Твърд, свят, в който управлява църквата и функционалите са горени на клади. Там разбира, че войната с Аркан не може да бъде спечелена с обичайните средства и всъщност арканците са само изпълнители, а не управляващите световете. Сдобил се с някои от способностите на куратор след схватката с Котя, Кирил попада на централния свят, света на създателите на Веригата – Земя-16. Земя-16 се оказва апокалиптичен свят, като единствените оцелели хора са се заселили на остров и живеят спокоен и пасторален живот. Кирил открива, че всъщност е попаднал в бъдещето на Земята, а всички светове са просто възможните й вариации във времето. Осъзнал, че няма как да разруши тази система, той се връща в родната Москва, където го очаква последният дуел с Котя – защото не може да съществуват двама функционали със способности на куратор. Тогава Кирил прави своя окончателен избор – съумява да се откаже от същността си на функционал и решава да стане отново човек.

Ревю от Книголандия

Книголандия

Помните ли как по изпити на черновата можеше да си драскате каквото ви дойде, но беловата трябва да е безукорна, защото по нея ще те оценяват? Това е и проблемът на толкова чаканата “Белова” на Сергей Лукяненко – очаквах толкова чаровната разпиляност на “Чернова” да бъде канализирана в бляскаво продължение, което да задълбочи сюжета, да развие идеята за многото светове – и по възможност да направи някакъв туист на действието, от което да зяпна и да преоценя случилото се в първата книга – нещо като това, което прави “Сянката на Ендър” за “Играта на Ендър”, но без преповтарянето на сцени. Това обаче липсва – “Белова” е само прилично, стандартно продължение на първата част, в което героят скита от свят в свят, непрестанно гонен по петите, опитвайки се да открие с какво е различен, защо има сили само като случайни проблясъци – и как да защити Земята от пипалата на кукловодите.

Разбира се, книгата трябва да бъде оценявана и по линия на това за каква публика е писана – всяка глава започва с кратко и силно, основно критично въведение за руското общество, мислене и мироглед, като много от написаното с лекота може да се насочи и към славянските братя в наше лице. И от него се прелива към действието, в което немилият-недраг бивш функционал Кирил скитори от свят в свят. Чрез тези му странствания Лукяненко развива добре идеята за изборите като съдбоносни решения – в науката има една интересна концепция за “cross-points”: моменти в историята, в които малка промяна би довела до мащабно разместване в бъдещето. Точно с нещо подобно наум авторът описва варианти на развитието на Земята, като безспорно най-колоритният е планета, в която християнската религия е успяла да остане доминираща, но е заложила на мощни биотехнологии и (което ме впечатли повече) е осъзнала, че търпимостта към различните вероизповедания или атеистите е нужна и полезна. Битките на тази планета между механика и биооръжия напомнят на сблъсъците в “Левиатан” на Скот Уестърфийлд, но с доста повече сериозност и драма.

Виж още

Ревю от Аз чета

Аз чета

„Белова“ започва в точния момент, в който приключва „Чернова“, и почти двете години чакане доста развалят впечатленията от втората. Мисля, че ще е много полезно (ако се придържаме към ученическата терминология) човек да си направи „преговор“ на първата част, преди да посегне към втората.

Предимството на „Белова“ е, че разкрива още няколко свята от Веригата, спекулирайки с вероятните изменения в историята на Земята – какво би се случило, ако католическата църква запази влиянието си през Ренесанса, но се отвори към биотехнологиите и науката(сигурна съм, че има хора, които ще се задавят, когато прочетат за свети Дарвин, свети Мендел и свети Мичурин), ако племената, населявали Русия, никога не се обединят в империя, ако, ако, ако… Толкова много вероятности, толкова много избори. Като например да превърнеш гушливите йоркширски териери в… добре обучени убийци.

Да, отново става дума за избора – това май е един от най-честите мотиви в творчеството на Лукяненко. Подобно на Антон Городецки, Кирил трябва да направи избор, който ще предопредели съдбата му – а от там и съдбата на цялото човечество.

Ако за „Чернова“ се колебаех дали да я причисля към фентъзито или фантастиката, за „Белова“ нямам никакви съмнения – това е фантастика. И по фантастичен начин спекулира с възможните пътища за развитие на човечеството, с важността на индивида за съдбата на вида.

Честно казано, не съм категорично очарована от „Белова“. Очаквах нещо доста по-бомбастично, продължение толкова мащабно и разбиващо на пух и прах представите ти за книгата… Очаквах нещо като това, което е „Фалшивите огледала“ за „Лабиринтът на отраженията“. Но за да съм напълно честна, си признавам, че сън нямаше да спя, докато не науча как завършва историята на Кирил Максимов, бивш функционал. И да науча откъде все пак са дошли функционалите. Да открия „сърцето на мрака“ с Кирил. И да сравнявам неговия избор със своя. Когато всичко е заложено на карта, можеш ли да не направиш избор?

Виж още

Ревюта на наши потребители за Белова

* За да напишеш ревю е необходимо да си регистриран