Безумно тъжни разкази

Чешката писателка Тереза Боучкова демонстрира таланта си във всеки един от 13-те сюжета, включени в книгата. Изобилстващи от любов и тъга, пропити от вяра, но и безверие, те са като карта, по която може да гадаем за доброто или лошото, което ни очаква и в нашия живот.

А и авторката сякаш върви по стъпките на Томас Ман, следвайки неговия завет, че истински добрият разказ разчита на краткост и стегнатост. Точно такива са и историите в тази книга – по страниците ѝ Емил губи всичко, включително и себе си; кошмарите на Мразек се сбъдват; Таня и Йозеф пък живеят заедно, но са прекарали помежду си стена.

Ярки и запомнящи се образи, ексцентрични по рождение или пък притиснати в ъгъла от живота – авторката прави моментна снимка на своите герои и читателят сякаш вижда душата им, а после пребродва и техния живот.

Книгата позволява да наденем чуждите обувки и да премерим чуждото нещастие… да го съпоставим със своя живот. Тринайсетте истории ни подтикват да плачем или да се смеем, но главното им достойнство е в това, че след прочит ароматът им дълго остава в нас.

Тереза Боучкова е вече позната на нашите читатели – с романа си „Годината на петела“. Тя е от вълната чешки дисиденти, които помнят и са преживели много. Майката и прародителите на писателката живеят десетилетия в България, в София. Водещ на авторско предаване в Чешкото национално радио, Тереза е автор на дузина книги, няколко пиеси и филмови сценарии.