Дъжд през декември

„Дъждовните“ разкази на Р. Мирославова са отломъци горест за българската действителност, молби за разбиране и съпричастност, изповеди за разбити надежди, паноптикум от дребни хора, с които се сблъскваме всеки ден, обременени от товара на собствената скрита болка или на разбулена тайна, стаена заради чужди грехове. Тук, в купела на горещото страдание, те ще се преродят и може би ще станат по-твърди. Жадни за живот, каквито винаги са били. Готови отново да даряват обич и всеотдайност. И прошка. Книгата представя авторката като майстор на късата проза. И тънък психолог, отчитащ вярно пулса на времето.”
Георги В. Николов

„Разкази, които  излъчват  светлина и осветляват най-затънтените кьошета на живота. Огърлица от  съдби, която  те прави съпричастен към героите. Романьола  Мирославова с  вещината  на  хирург ни  напомня, че  животът  е смислен  и  съдържателен,  ако ги няма лицемерието, злонамереността, егоизмът, лошотията и престъпността. Щастието  се  дължи на добротата, взаимопомощта, потребността  да  създаваш  красота и  да  я  даряваш на другите, любовта  и  доверието, които  изпълват  твоя  ден.”
Лозинка Йорданова

♦  ♦  ♦

Романьола Мирославова (1953-2016) е поет, прозаик, драматург, публицист. Автор е на повече от 20 книги, сред които стихосбирките „Въздишки от вулкан“, „Реката остава същата“, „Гарванов писък”, романът „Плашилото”, „Подарък за Дядо Коледа“ (отличена с наградата на Съюза на българските писатели за детска литература), „Честита Баба Марта” и др. Носител е на много национални и международни награди. Превеждана е на руски, македонски, украински, белоруски, английски, немски, сърбохърватски, испански и италиански. По нейни стихове има много песни. Била е художествен ръководител на няколко литературни салона и заместник-главен редактор на вестник „Новият пулс“. През 2011 г. създава международния поетичен конкурс „Лирични гласове”, който се провежда всяка година.