Една гимназистка разказва

„... черна рокля, официална и прекрасна, с милион малки копченца. Веднага я облякох, стоеше ми като излята. Не можех да се нагледам на собствения си образ в огледалото. Нямах нищо против да имам петдесет такива рокли. Ако някой ми кажеше аз да си нарисувам автопортрет или ако някой от класа трябваше да ме нарисува, хващам се на бас, че всички щяха да сътворят една и съща рисунка – мене с дънки, с къса коса и с баскетболна топка в ръка... и вероятно това съм аз сега, а момичето в огледалото е тайният ми план за бъдещето.“

Тя е на петнайсет, но завършва гимназия със седемнайсетгодишните, защото е започнала училище направо в трети клас. Тя има манекенски мерки и е звездата на баскетболния клуб. Тя е първа по успех в класа и мечтае да напише роман. Но тя не е намерила своето място в света на големите, защото този свят я отблъсква с все нови и нови антигерои и я разочароват дори идеалите ѝ от детството. Самонадеяни клюкарки, неадекватни учители, конформисти, лицемери... И училището не предлага кой знае каква алтернатива на света на големите.

Застанала пред прага на този свят, 15-годишната зрелостничка премисля живота от въпроса за секса през ролята на семейството, та до политиката на Америка, и крои своя „таен план за бъдещето“. А в този план основно място заема високото момче с очилата от другата смяна, момчето, което знае толкова много и което я разбира. Игор.

Една невероятна книга за съзряването, написана от името на героинята с дълбоко разбиране и на места с тънкия хумор на себеосмиването, на което е способен само интелигентният човек. Авторката Нада Михелчич е едно от големите имена на хърватската литература за млада публика, а романът „Една гимназистка разказва“ е включен в програмата по литература на хърватското училище.