Епиктет. Диатриби (Жанет-45)

Епиктет е роден около 50 г. в Хиераполис, Фригия. Като роб в Рим, заедно с господаря си Епафродит, слуша лекции на стоика Гай Музоний Руф. По-късно получава свободата си. В 101 г. написва и публикува своите „Дискурси“ („Беседи“). Откъси от учението на Епиктет са съхранени в записки на ученика му Ариан, който следва при него, заедно с бъдещия император Адриан. Император Марк Аврелий спира да се занимава с риторика и приема учението на Епиктет, като става убеден стоик. Влиянието на Епиктет у Марк Аврелий може да бъде видяно по страниците на съчинението „Към себе си“. 

„Не съм ли без болки и страхове, не съм ли свободен? Кога някой от вас ме е видял да не успея в това, което желая, или да попадна на онова, което избягвам? Кога съм изразил недоволство от бог или човек, кога съм обвинил някого? Да не би някой от вас да ме е видял начумерен? Как се отнасям към тия, от които вие се страхувате и на които се възхищавате, когато ми се изпречат? Нали като към роби? А кой, като ме види, не си помисля, че вижда своя цар и господар?“

„Престанете, заклевам ви в боговете, да се възхищавате на материалното и да правите самите себе си роби на нещата, а после заради тях – и на хората, които могат да ви ги предоставят или да ви ги отнемат.“

„Та как се разрушава един акропол? Не с оръжие и обстрел, а с възгледи. Можем да разрушим акропола в един град, но дали можем да разрушим и акропола на треската, и акропола на красивите жени? И с една дума, можем ли да съзрем и акропола на тираните, които са в нас ежедневно при всички случаи, понякога същите, понякога различни? Та оттам трябва да започнем – с разрушаването на акропола в нас и с прогонването на нашите тирани.“

„Малко му трябва на човек, за да унищожи и погуби всичко, малко отклонение от разумното. За да преобърне кораба, на кормчията не му е нужна същата подготовка, която му трябва, за да го спаси. Достатъчно е да го насочи за малко срещу вятъра и вече го е погубил. И да не иска, достатъчно е да се разсее за малко и е погубил кораба. Нещо такова става и при нас. За малко да задремеш и си отива всичко, което до този момент си събрал.
Затова внимавай за представите си и бъди винаги буден за тях.“

Всяка голяма възможност е опасна в началото. Човек трябва да издържа на това според силите си. Едни неща са съобразно природата, но други не са подходящи за болен от охтика. Упражнявай се да живееш като болен, за да можеш един ден да живееш като здрав. Гладувай и пий вода. Въздържай се известно време напълно от желаене, за да можеш един ден и да пожелаеш разумно. Разумно означава, ако имаш нещо добро в себе си, да пожелаеш правилно.

Според древногръцкия философ-стоик Епиктет главната задача на философията е да учи разликата между това, което е по силите на човека, и това, което е невъзможно за постигане. Стремежът към непостижими неща е основната причина човек да изпитва чувство за нещастие.

Преводът от старогръцки, предговора и бележките са дело на Богдан Богданов. Проф. Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари.

Публикувал е на български език голям брой преводи на произведения от старогръцката литература, сред които Характери на Теофраст, диалози на Платон, Дафнис и Хлоя на Лонг.  Автор е на множество литературоведски и културологични изследвания, сред които се открояват От Омир до Еврипид, Омировият епос, Мит и литература, Романът - античен и съвременен, Европа - разбирана и правена, Минало и съвременност. 

Носител е на наградите Grand-Croix de l’Ordre de Phenix, Grèce – за дейността си като посланик на България в Гърция и „Христо Г. Данов” – за хуманитаристика.