Формалдехид

Един автентичен глас в българската литература. Написаното от Антония Атанасова те оставя с усещане за лекота и полет, но и за бездиханност от гмуркане в леденостудена и мътна вода. Различен роман. Различно писане.

Трудно задържа вниманието ни нещо в този свръхдинамичен свят, но от романа на Антония не можеш да се откъснеш, освен за да си спомниш някой момент, който си прочел вътре и в който си се разпознал. Толкова красиво се изразява Антония, че усещаш колко болезнено синьо е всичко миг преди някой, който е бил цялата ти Вселена, за да си отиде завинаги. После само пустота и лекота, докато синьото изтънее и се превърне в спомен.

Отворете тази книга, няма да ви е лесно да я прочетете, но ще ви бъде безкрайно хубаво. Обещавам ви...

Георги Бърдаров

В третата си книга Антония Атанасова продължава да разказва своите истории на любовта с шепот и вик. Светът тежи, смъртта шета - разчиства и трупа още в почти приказното детство на героите и те са разделени един от друг от съдбата... Но някак баладично обичаният в детството мъж, момче и герой се явява пред някогашното момиче като добрия ангел-спасител на всеобщата любовна симпатия.

Това е книга, в която смисълът се постига с лекота, но тежи като пръстта на земята. Много интензивна, много зряла, много подривна книга.

Ани Илков