Гео Милев и трагиката на националната съдба

Колкото повече времето ни отдалечава от Гео Милев, от онази „далечна, трагична безнадеждност” – каквато е всъщност неговият кратък – едва трийсетгодишен живот, толкова като че ли поетът, интелектуалецът, театралът, художникът, естетът, критикът, гражданинът, човекът Гео – се обръща към нас и към нашето време като единна и цялостна личност, в която се оглеждат социалните и нравствените пулсации на българската душа.

Иван Гранитски е разбрал това и като изследовател на Гео Милев и тълкувател на творчеството му се опитва да го доближи все повече до нашия съвременник. Но той не прави просто литературно-критически портрет на поета, каквито вече има доста, дори се появиха такива, които подменят и фалшифицират историческата литературна памет.

Гео Милев и трагиката на националната съдба – това е заглавието и то подсказва, че избликът на поетичния гений на Гео Милев и житейската му съдба са неотделими от драмата на българското историческо развитие, белязана от жестокия мартиролог от страдания, жертви и покруси и същевременно от светло възнесение и неудържима пламенност. И книгата постига целта си тъй като авторът ѝ успява да представя Гео Милев като върховно излъчване на българската съдба, като генератор на националните ценности и морал.

Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция.

Иван Гранитски