Градина, пепел

Издателство „Факел Експрес“ представя романа на Данило Киш „Градина, пепел“. 

„Градина, пепел“ е третият роман на Данило Киш, публикуван през 1965 г. Той е първият от т.нар. „семеен цикъл“, включващ още колекцията разкази „Ранни грижи“ (1970) и романа „Пясъчен часовник“ (1972).

„Данило Киш е писател-герой за мен. Със своята дълбоко морална теза за това, че централният въпрос за писателя на ХХ век е въпросът за лагерите – Освиенцим и Гулаг едновременно; със своите лирически похвати, които еднакво пробуждат както мечтания над ектенията на провинциалните гари, така и тревожно потръпване на обзетата от безпокойство душа; с твърдението му, че кичът е неунищожим като пластмасова бутилка… с цялостната линия на своя живот и своето творчество за мен Данило Киш представлява най-благородното проявление на балканското въображение.“

Алеш Дебеляк

„Киш често пише като поет. Това важи особено за ”Градина, пепел“ – роман, който е пълен с изненадващи образи и стилистични фигури. Гогол и Бабел също са ги обичали, тъй като за тях е било ясно, че в комбинация със способността за ясно възприятие смелият полет на мечтата е в състояние да превърне и най-обикновените неща в поезия…

За всеки, който би желал да разбере Киш, трудността идва от неговата уникалност. Подобно на останалите югославяни по своето време и той е съставен от многобройни идентичности и принадлежи към различни култури, но все пак единственото, което желае, е да бъде себе си.“

Чарлз Симич

♦  ♦  ♦

Данило Киш (22 февруари 1935 г., Суботица - 15 октомври 1989 г., Париж), писател, преводач, литературен критик, е едно от най-големите имена в сръбската литература от втората половина на ХХ век.

Роден в семейство на унгарски евреин и черногорка. Прекарва детството си в Унгария. През 1944 г. баща му е заловен и изпратен в Освиенцим, където е убит. Семейството е изпратено в Черна Гора при роднини на майка му. През 1958 г. завършва специалност обща литература в Белградския университет. Още като студент започва да публикува първите си преводи от френски и унгарски език. Преводач е на Реймон Кьоно, Андрей Бели, Анна Ахматова, Марина Цветаева, Николай Гумильов, Йосиф Бродски, Дьорд Петри. Съставител и преводач е на няколко антологии на съвременна поезия. След излизането на книгата му „Гробница за Борис Давидович“ (1976), посветена на темите на творческия ерос и насилието в историята, като се започне от Инквизицията и се стигне до Холокоста и ГУЛАГ, срещу Киш започва зле прикрита яростна кампания с набързо и неграмотно скалъпени обвинения в плагиатство, зад които в действителност стоят партийни интереси. Данило Киш отговаря на развихрилия се скандал с книгата „Час по анатомия“ 1978, която е не просто реплика към основните му обвинители, а една от най-добрите поетики със съвети към младия писател.

Живота си Киш прекарва като писател и преводач на свободна практика. От началото на 80-те години живее предимно във Франция, като чете лекции по сръбска литература и език в Страсбург, Бордо и Лил. През 1988 г., година преди смъртта му, е избран за член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата.

Събраните произведения на Данило Киш, публикувани през 1983 г., включват десет тома. Това са: „Мансарда“, „Псалм 44“, „Ранни грижи“, „Градина, пепел“, „Пясъчен часовник“, „Нощ и мъгла“, „Гробница за Борис Давидович“, „Час по анатомия“, „Homo poeticus“ и „Енциклопедия на мъртвите“. Посмъртно са издадени книгите му: „Живот, литература“, „Горчивата утайка на опита“, „Стихотворения и преводи“, „Лютня и белези“.