Густав Вайганд и балканското езикознание

Настоящият труд представлява докторска дисертация, посветена на големия немски изследовател от края на XIX и началото на XX в. Густав Вайганд. Представени са животът и проучванията му в областта на отделните балкански езици, изяснено е състоянието на науката за тези езици преди него, посочени са приносите и грешките му. Най-важните теми и проблеми, разглеждани от Г. Вайганд, са: румънският език и неговите диалекти, българският и албанският език, тяхното формиране и развитието им на Балканите, както и отношенията помежду им.

Тъй като езиковедската дейност на учения е неотделима от политическите му убеждения и от желанието му за обективна оценка както на езиковото, така и на политическото състояние на балканските народи, в дисертацията са представени политическите виждания и позицията на немския езиковед относно конфликтите на Балканите. Актуално в наши дни е убеждението му, че „главната маса на населението в Македония се образува от българите... Ще наричам жителите на Македония българи, а не сърби, защото те сами се наричат така и защото езикът им е един български диалект“.

♦  ♦  ♦

Мая Александрова е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание. Научните Ӝ интереси са в областта на общото и балканското езикознание, социолингвистиката и етнолингвистиката.