Хиатус

Замислен като пътепис – в духа на ироничния абсурдизъм, „Хиатус” ни предлага тънък и дълбок анализ на сложните връзки между Русия и България, на реалната политическа и социална обстановка, през която все по-зловещо прозират кълновете на новия световен ред…

„Хиатус” е сблъсък между руския поглед на Анатолий Корольов върху българите, склонен да идеализира и превратно да тълкува действителността при най-повърхностния досег с непонятни реалии и особености на националния характер, и този на Георги Борисов, който рязко му се противопоставя и се опитва да го приземи, описвайки с присмех и сарказъм нравите на сънародниците си и техните „по-големи руски братя“.

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършва Френската езикова гимназия в родния си град и Литературния институт „М. Горки“ в Москва (1974). Работил е като редактор във вестник „Литературен фронт“ (1976 – 1981), завeждащ отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986 – 1989), продуцент на направление „Литература и публицистика“ в БНТ (1992 – 1993). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник главен редактор, а от 1990 г. – главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991 – 1995) и „Факел експрес“ (1995). От 2009 до 2016 г. е главен драматург на Народния театър „Иван Вазов“. Превежда руски, френски и английски поети. Автор е на поетичните книги: „По пладне някъде в началото“ (1977), „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата/Что мне сказала свобода“, стихотворения и преводи на български и руски език (2012, Москва, „Центр книги Рудомино“), „Нищо“ (2015), „И замирисва на море“ (2019), „Излизане от съня“.

Анатолий Корольов е роден на 24 септември 1946 г. в Свердловск. Завършва Филологическия факултет на Пермския държавен университет (1970) и Висши театрални курсове в Москва (1981). След отбиването на военната си служба в дисциплинарен батальон на Урал работи в провинциални вестници и телевизионни канали. От 1976 г. преминава на свободна практика, а от 2005 г. води семинар по творческо писане в Литературния институт „М. Горки“. Носител е на италианската награда за литература „Пене“ (2000). Автор е на литературоведски изследвания на творчеството на Пушкин, Булгаков, Чехов, Розанов, Шарл Перо, както и на философско изследване за Хайдегер и анализ на апориите на Зенон.