Името ми е Дамян

„Името ми е Дамян“ (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта „Раста с книга“.

Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него със своите очаквания и го принуждават да стане нещо, което не е. Но Дамян не може и не иска да прости. Дамян трябва да потърси собствения си път. Разказът се води от първо лице, а Дамян ни става симпатичен и печели доверието ни с непринудения си език, подчертаното си чувство за хумор, положителната си енергия и въвличането ни в реални житейски ситуации, характерни за съвременните тийнейджъри.

Творбата е определена за първия словенски роман за транссексуални, както и за първия словенски лесбийски роман със силен привкус на хомоеротика. Преведен е на немски, чешки, словашки, сръбски и македонски.

„През последните седмици изпаднах пак в същото състояние като преди - нервен, заядлив и агресивен. Затова дъртите ми казаха, понеже отново съм изкрейзил, да идвам редовно в тази група, за да не ми се отворят по-големи проблеми. Та два пъти в седмицата седя на тревата с групата, пък и навън е по-спокойно, така де. А ако времето е лошо, се врем в задушната стая. Всеки трябва да разкаже нещо. Аз - викам си - нищо няма да разказвам. Ще стоя тук и ще си трая. Щом трябва, всеки ден от сутрин до вечер ще кисна в групата за самопомощ, но ще мълча като пън.“
Из книгата

Сузана Тратник (1963) - писателка, преводачка, публицистка и активистка на LGBTQ движението в Словения. Завършва социология във Факултета по обществени науки в Люблянския университет, магистър по антропология на половете. Съоснователка на първата в Югославия и Източна Европа джендър група LL (1987) и културното дружество ШКУЦ в Любляна. В творчеството си - разкази, романи и есеистика - се фокусира върху разминаването между личността от обществото. Текстовете є са написани с пределна искреност, следвайки собствената є максима, че ако заблуждаваш читателите, заблуждаваш и себе си. Възприема литературата като борба срещу предразсъдъците и стереотипите на културата на мнозинството спрямо маргиналните групи. Лауреат на най-престижната награда за литература в Словения - Прешерновата (2007). Творбите ѝ са преведени на над двайсет езика.