История на князете на Тракия и на Кимерийския Босфор

Уважаеми читателю,

Няма древен автор, който да говори за гети, готи, европейски хуни, образували модерната българска държава, и да не указва техния тракийски произход. Така че историята на тракийските народи е и българска история.
Цивилизация възникнала около Черно море е най-древната в Европа. За това говорят откритите древни погребения около Варна и другаде у нас, разкошните скъпоценни съкровища из хилядите могилни погребения в България.

Известни са древни писмени свидетелства за тракийски разселвания от Мала Азия и Балканите във всички посоки в Европа, към Дунава и всички негови притоци, та чак до Балтийско и Северно море, до териториите на днешните Ирландия, Британия, Франция, Испания, Германия, Полша и др., по цялото черноморско крайбрежие и всички реки, вливащи се в него.

Френски учени още в средновековието търсят корена на произхода си, и не е чудно, че обръщат внимание на Черноморската цивилизация, като източник на Европейската култура, например придвижването на гали от Балканите на запад и тяхното нахлуване от Запад към Балканите и Мала Азия след времето на Александър Македонски. Израз на това е предлаганата книга, която през 1752 г. прави систематична съпоставка на известното за Черноморската цивилизация от древни писмени източници, с богатите монетни сбирки, намиращи се в западна Европа.

Авторът изхожда от картина известна от писмените източници – траки на Балканите, с държавни образувания: македонци, траки на изток от река Марица, черноморски траки извън държавите на Кримския полуостров, като Одриската държава, простираща се от Черно до Адриатическо море, и Босфорските държави. Елинските градове държави, което не е еквивалентно с гръцки градове държави, са разположени главно по крайбрежията и взаимодействията с континенталните траки е разнообразно. Появата на македонското тракийско обединение покорява за кратко време тогавашния свят, но след смъртта на Александър Македонски империята се разпада на държави почти в древните си етнически граници. Римляните на Балканите имат около 270 годишна история до времето на Траян, която се характеризира с войни, съюзи с едни тракийски държави срещу други, подчиняването им придружено с въстания, участие на тракийски армии във войните на Рим и т.н. Особено интересно е участието на траките в гражданската война по времето на Цезар и в двете воюващи страни. За онзи откъс от времето между войните на Кир и Траян виждаме регистрирани с много документи и паметници силни западна и източна Босфорска държава и Понтийско царство. Авторът остроумно забелязва на монетите, сечени от босфорските князе, запис на лета с отправна година, различна от римското летоброене. Тъй като има доста римски владетели, които преди окончателното завладяване на тези две тракийски държави са в приятелски отношения с тях, или в последствие владетелите на тези тракийски държави са били поданици на Рим, та на монетите сечени от тракийските владетели се наблюдават на обратните страни и императори с известни години на царуване. Това води автора до извода, че босфорското летоброение започва от 457 г. от основаването на Рим или в 396 г. преди Христа. Веднъж установил това, той успява да подреди в известен хронологичен ред владетелите на Босфорската и Понтийската държава, което е най-голямата заслуга на този автор и доколкото ми е известно се прави за първи път от него.

А сега да видим защо развитието на древната цивилизация около Черно море и в частност в северното му крайбрежие е интересна за българската история:

„От Йоан от Никиу научаваме, че „господар на хунския народ“ е Кубрат (Кроват, Кробат и др.). Патриарх Никифор също ни казва, че Кубрат е „господар на хунския народ“, а Теофан Изповедник ни съобщава, че „Кробат е господар на казаната България и на котрагите“. Патриарх Никифор говори за „хуни и българи“, живеещи от стари времена на територията на днешна Украйна в държава, наричана „Велика България“, в която „живеят също и … котраги“. Той ни казва, че „господарят на уногундурите, Кубрат е племенник на Органа“. Константин Багренородни ни казва, че „богоомразният български народ“, преди е бил известен под името „оногундури“, а Теофан Изповедник, който нарича народа на българите „уногундури - българи и котраги“ казва, че те живеели в „старата Велика България“, и че „котраги“ са „също техни едно-племенници“. Агатон ни казва, че на 3 юни 713 унугурите българи нападали Византия. Древният български Белград бива наричан и днес от маджарите Нандор – фехер – вар, т.е. „хуногундурски – бял – град“. Прокопий Кесарийски свидетелства, че „людете, които обитават там (Велика България), в старо време се наричали кимерийци, а сега се назовават утигури…“. Прокопий съобщава, че по Черноморието и от двете страни на Дон живее един и същ народ, наричан с името на владетелите си – двама братя, Утигур и Кутригур, а именно утигури и кутригури, и ни казва, че кимерийци се назовават утигури, а тъй като знаем вече, че утигурите са български народ, то българският народ е директен наследник на кимерийците. За кимерийци ни съобщава Херодот. В клинописните плочки те са записвани като гиммираи. А Филотей в своите Клиторологии, говори „...Приятелите, които идват от хуните, сиреч българите…“, и т. н.

От всичко това излиза, че българският народ, организирал разширението на българската държава на юг от Дунава в VII век, е имал в миналото различни имена, но е наследник на древните кимерийци, записвани на клиновидно писмо като гиммираи.“

Интересно е да съпоставим историята на двете босфорски държави от двете страни на Дон и Меотийското езеро със столици Пантикапея и Босфора, респективно, с историята на по-късните държави на кимерийските утигури и кутригури, също от двете страни на Дон и Меотийското езеро, които са част от народите на Велика България, и които, както вече споменахме, заедно с котраги и др. хунски народи разширяват българската държава на юг от Дунава. От тази съпоставка виждаме, че това са едни и същи народи.

Така че тази книга ни дава важната връзка в събитията около северното Черноморие от времената Кир до Траяновото време. Именно това прави ценна настоящата книга за българската история. Освен това, тя е един от първите систематични изследвания в света за нумизматиката на Черноморието.

Известен е в интернет превод на тази книга от живеещия във Франция българин Янко Янев, който любезно ми разреши да използван неговия превод. Съпоставката на превода с оригинала, обаче, показа, че той се нуждае от основна преработка, което изискваше повече труд, отколкото преводът да се направи, редактира и коригира наново, което и сторих. Книгата съдържа и 6 таблици с изображения на монети. За съжаление в една от шестте таблици лявата колонка е така копирана, че челните страни на монетите не се виждат. На световния нумизматичен пазар такива монети са обект на оживена търговия. Така например една от тук описаните монети е продадена миналата година за 2.4 милиона фунта стерлинги. Постарах се, там където има фотографии на тук дискутирани монети, да ги добавя към книгата. Печатните грешки на автора също са коригирани в това българско издание.

Надявам се, драги читателю, че усилието да преведа тази книга от френски не е било напразно и тя ще стане ценно допълнение на твоята историческа библиотека.

30 Март 2024
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах, Германия